Трицветната теменуга (лат. Viola tricolor) е едно- или двугодишно растение от семейство Теменугови (Violaceae). Стъблото е изправено и на височина достига до 40 см. Цветовете са с 5 венчелистчета. Горните две са тъмно виолетови, разперени нагоре и встрани, страничните две, по-светловиолетови, извити към горните. Долното листче е почти триъгълно, бледовиолетово до жълто или бяло, в основата с оранжево петно. Цъфти в месеците между май и септември. Видът се среща из тревисти места, храсталаци, ниви, ливади и градини на височина до 1800 м в почти цяла Европа.

 

Действие и приложение. Трицветната теменуга има отхрачващо и диуретично действие. Усилва секрецията на бронхиалните жлези. Високото съдържание на сапонини в билката определя отхрачващото действие и използването му при лечение на бронхити. Трицветната теменуга има и диуретичен ефект, който се използва при задръжка на течности.


 

В народната медицина билката се използва при атеросклероза, което може да е свързано с наличието на рутин и витамин С в нея. Използва се също при ревматизъм и подагра. Благоприятният ѝ ефект при тези заболявания може да бъде обяснен с високото съдържание на салицилати. Най-вероятно съдържащата се в трицветната теменуга салицилова киселина обуславя използването ѝ при различни кожни заболявания и особено при пиодермии и инфектирани рани.

 

Външно се препоръчва за бани и компреси при краста, гнойни пъпки по кожата. Екземите и други подобни кожни раздразнения също се повлияват много добре от растението. В миналото трицветната теменуга се е прилага и като помощно средство при рахит.


Отвара от теменуга се използва за измиване на главата като с това се цели успокояване на главоболие, намаляване на стрес и тревожност и подобряване на съня.
 

Химичен състав. Дрогата съдържа флавоноиди – главно рутин, витексин, изовитексин и др. Растението съдържа и каротеноиди (до 40%). Специфичен каротеноид е виолаксантинът. Съдържат се още сапонини, слузни вещества, танини, етерично масло, витамин С и др.

 

Дрога. С лечебни цели се използва цялата надземна част на теменугата. Тя се събира по време на пълен цъфтеж от май до края на август. Суши се на сянка в проветриви помещения или в сушилни. Изсушената билка е без миризма, но със сладникаво-горчив вкус. Съхранява се в сухи и проветриви помещения. Не се допуска овлажняване на изсушения материал.