Съществуват няколко вида топола – черна топола (лат. Populus nigra), бяла топола (лат. Populus alba) и трепетлика (лат. Populus tremula) от семейство Silicacea (Върбови). Видът е разпространен из цяла Европа и Азия. На височина дървото достига 25 – 30 м. Листата са триъгълно ромбични до обратно яйцевидни, островърхи и назъбени Тополите се срещат предимно по чакълести и каменливи места покрай реки, а трепетликата и в планински горски съобщества. Цъфти през месец май и основно се свързва с пухчетата, които разпръсква през цъфтежа, които са силен алерген. А полезните й качества остават скрити.

 

Действие и приложение. В народната медицина основно се използват пъпките на тополата. Те се прилагат при заболявания на пикочните пътища. Отварата от пъпките пък има силно диуретично и антисептично действие. За това се използват при заболявания на бъбреците и цистити. Има данни, че отварата от пъпките може да се използва при различни видове невралгии и артритни заболявания.


 

Тополата има също бактерицидно, успокояващо, отхрачващо, температуропонижаващо, противоревматично и пикочогонно (диуретично) действие.

 

Поради съдържанието на комплекс от гликозиди, тополата има свойството да понижава нивото на пикочна киселина в кръвта и стимулира изхвърлянето й от организма. За това приемът й се препоръчва при хронични ставни възпаления (полиартрит), както и при заболявания на пикочните пътища. Външно във вид на мазила, тополата се използва при изгаряния, хемороиди, рани и възпалителни процеси. Пъпките от топола, накиснати в растително масло се използват за налагане върху кожата при ревматоидни болки.

 

Химичен състав. Пъпките на тополата съдържат фенолните гликозиди салицин и популин, флавоноиди – хризин и тектохризин, а също и танини, манитол, смоли, етерично масло (около 0,5 до 2%), съставено от кариофилен, цинеол и др.

 

Дрога. С лечебни цели се използват предимно пъпките и по-рядко кората. Пъпките са продълговато яйцевидни, заострени до 2,5 см дълги, жълто-зелени на цвят, покрити с 4 до 6 керемидообразни наредени листчета, от вътрешната страна на които се отделя смолиста лепкава маса, осмоляваща цялата пъпка. Дрогата има балсамична миризма и горчив вкус. През март и април се събират неразвитите листни и цветни пъпки от мъжките реси по време на сокодвижението, при набъбването, но преди разпукването им.

 

Източник:

BRS Pharmacology 7th Edition