Cotinus coggygria е латинското название на смрадликата. Тя е едно от най-известните лечебни растения в България. Сигурно няма човек, който да не е използвал поне веднъж растението и да не се е възползвал от силните му лековити качества. Смрадликата е позната и с други наименования като горска дъбовинка, тетра и кукуч.

 

Смрадликата е една от билките със силно изразен антибактериален ефект. Нейните лечебни свойства са познати от древни времена. Първоначално хората са я използвали за лечение на домашните животни. Изумени, от ефекта ѝ, те започнали да използват отвара от растението в ежедневието си.


 

Действие и приложение. Отварата от смрадлика има чудесен ефект при афти и херпес. Жабурете с отварата няколко пъти на ден като не гълтате от нея.

 

Антимикотично и антибактериално действие. Тетрата има силно изразено противогъбично действие. Компреси и бани със запарка от растението лекуват успешно гъбички от различен произход. Успешно се повлияват гъбичните инфекции на краката. Киснете ги в леген с отвара от смрадлика ежедневно до отшумяване на проблема. Смрадликата овладява гъбичната инфекция и се справя с последиците от нея.

 

Успокоява раздразнена кожа. Тетрата влиза в състава на някои кремове, които се прилагат при подсичане, раздразнение, зачервяване на кожата и екземи.

 

Смрадлика се използва още при възпалени венци, като кръвоспиращ агент, при обилно потене на краката, хемороиди, ставни отоци и др.

 

Смрадликата е лечебно, багрилно и декоративно растение. Отровна е при вътрешно приложение, т.е. при пиене! Промивките и гаргарата не се смятат за вътрешно приложение.

 

Химичен състав. В листата ѝ се съдържат до 25% галотанини, свободна галова киселина, флавоноиди и етерични масла с приятна миризма.

 

Смрадликата е храст или малко дърво с височина 2 – 4 метра. Видът е разпространен по сухи каменливи места до 800 метра надморска височина.

 

Използваемата част на растението са листата. Те се събират през втората половина на лятото, когато са напълно развити и плътни. При почерняване на листата, брането се преустановява.

 

Набраните листа се сушат на тънък (3-5 см) слой в хладни, проветриви помещения на сянка. В началото листата се обръщат често, за да не се спарят. При сушене на открито не се допуска овлажняване на листата, тъй като съдържанието на танини силно намалява.