Сладникът или сладък корен (лат. Glycyrrhiza glabra) е многогодишно тревисто растение от семейство Fabaceae (Бобови). Стъблата са изправени, в горната част разклонени, високи от 50 до 120 см. Листата са последователни, нечифтоперести с 4 до 8 двойки листчета. Цветовете са събрани в рехави гроздовидни съцветия в пазвите на листата и по върховете на клонките. Видът е разпространен в Европа и Азия като по-големи находища има в Испания, Южна Франция, Италия, Мала Азия, Западен Китай. У нас се среща из влажни, тревисти места край Дунав (на места из Дунавската равнина се среща и подивяло).

 

Действие и приложение. Дрогата притежава отхрачващо, секретолитично спазмолитично, противоязвено, диуретично и слабително действие. Правени са изследвания относно действието на глициризина и глициризиновата киселина в състава на растението. Установено е, че проявяват антиалергично и противовъзпалително действие, а също хепатопротективна активност. Има данни, че глициризиновата киселина потиска развитието на хепатитния вирус, действа противовъзпалително като потиска синтезата на възпалителните медиатори. Установена е и противоязвена активност на дрогата, която се дължи на съдържащия се в него гликозид глициризин.


 

Коренът на сладника се използва и при лечението на възпалителни заболявания на дихателните пътища (омекчаващо и отхрачващо средство). Именно поради това му свойство сладникът е основна съставка в отхрачващите чайове и медикаменти (сиропи). Флавоноидите в растението проявяват значителен диуретичен ефект. Диурезта, която се получава след прилагането на извлек от сладък корене умерена.

 

В българската народна медицина сладникът се използва и при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, като разхлабващо средство при запек, а също и при трудно уриниране. Той има и спазмолитично действие.

 

Химичен състав. В корените на растението се съдържат тритерпенови сапонини, главният от които е глициризин. Той е калциево-калиева сол на глициризиновата киселина и на него се дължи сладкият вкус на дрогата (около 50 пъти по-сладък от захарта). В дрогата се съдържат около 3 до 4% флавоноиди, кумарини, нишесте, захароза, пектини и др.

 

Дрога. С лечебни свойства се използват корените на растението. Те излизат от късо дебело коренище и са дълги над 1м. Корените са цилиндрични, отвън кафяви, отвътре лимонено жълти. Изсушените корени са без миризма, със силно сладък вкус.