Синята метличина (лат. Centaurea cyanus) е едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Стъблото му е разклонено, високи до 1 м. Листата са целокрайни, линейно ланцетни, цветовете са сини, събрани в единични цветни кошнички. Видът се среща из цяла Европа. У нас расте като плевел в посевите и по тревисти места. Цъфти през юни и юли.
Действие и приложение. Основното действие на метличината се определя от съдържащите се в нея горчиви гликозиди – центраурин, цианин (който е антоцианов гликозид), а също и алкалоида пеларгонин. Дрогата съдържа също така и алкалоида еритрецин, за който се отбелязва, че е идентичен със съдържащия се в жълтата тинтява алкалоид генцианин. Експериментално е доказано жлъчкогонното и диуретичното действие на метличината. Проучено е и сърдечносъдовото действие на синята метличина и е установено, че използваните извлеци понижават слабо артериалното налягане. Наблюдаван е също известен ефект на нормализиране на сърдечния ритъм.
В българската народна медицина синята метличина се използва за възстановяване след тежко боледуване, а също при загуба на апетит от различен произход, както и при заболявания на бъбреците и пикочните пътища (цистити, нефрити и т.н.). Растението се използва и при заболявания на жлъчните пътища. А също и при възпалителни заболявания на бронхите и упорита кашлица. Не са рядкост случаите, когато метличината се използва като допълващо средство за лечение на хипертония и възпаления на очите.
Важно е да се знае, че билката е отровна. Нейното приложение следва да е изключително внимателно и под контрол на специалист.
Химичен състав. Дрогата съдържа антоциани, производни на цианидина и пеларгонина с представител цианин и пеларгонин. А също и кумарини с най-високо съдържание на цихорин. В състава на метличнината са открити и още флавоноиди, микроелементи, слузни вещества, горчивият гликозид центаурин и др.
Дрога. За лечебни цели се използват само цветовете и цветните кошнички. Събират се по време на пълен цъфтеж през юни и юли. Важно е да се събират само цветните кошнички без остатъци от стъблата. Събират се само цветовете с наситено син цвят . цветните кошнички се сушат в проветриви помещения или на открито, разстлани на съвсем тънък слой. Събраните цветове се сушат на още по-тънък слой, върху постелки, стелажи или рамки. Задължително трябва да се сушат на сянка.
