Шипката (лат. Rosa canina) е многогодишен храст от семейство Розови (Rosaceae). На височина достига до 2 – 3 метра. Листата му са нечифтоперести, с прилистници, срастнали с листната дръжка. Цветовете са розови или бели. Червеникаво-оранжевите плодчета представляват едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервени сферични плодове. Шипката цъфти от май до юли, а плодовете узряват през есента. Тя се среща из цялата страна и Европа. Извън Европа, шипката се среща в Азия, Африка и северна Америка.

 

Действие и приложение. Ефективността на шипката се дължи на голямото съдържание на витамин C. Според клинични данни, шипката се използва с успех при лечение на хеморагични диатези (повишена склонност) към кървене. Малките дози витамин С доказано стимулират кръвотворния апарат и подобряват дейността на имунната система. Шипката се използва и като жлъчкогонно средство при възпаление на жлъчния мехур и хепатити. Те подобряват храносмилането и обмяната на вещества, а също и работоспособността при умствена и физическа умора.


 

Шипката се използва при лечение на грип, простудни заболявания и кашлици. Високото съдържание на витамин C и антиоксиданти подпомагат дейността на белите кръвни клетки. Шипката е мощно средство при лечение на авитаминоза и хиповитаминоза C, които протичат като заболяването скорбут.

 

Мощните антиоксиданти в шипките помагат за поддържането на естествената красота на кожата – правят я здрава, еластична и я карат да изглежда младолика, защото плодчетата притежават мощни антиоксидантни средства, елиминиращи симптомите на нейното остаряване – бръчки, петна и дори стрии. Шипки се използват за профилактично третиране и ускорено възстановяване на кожата, за укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.

 

Химичен състав. Съдържанието на витамин С в шипките варира в широки граници като най-често е от 0,5% - 2%, но в някои видове и сортове достига до 6%. Освен витамин С в шипките се съдържат и витамини В1, В2, Р, РР, К и др., поради което се използват като поливитаминна билка. В шипките са установени още флавоноиди, танини, захари, ликопен и др.

 

Дрога. С лечебна цел се използват плодовете. Те се берат в началото на пълната зрялост, когато плодовете са яркочервени и твърди. Тогава съдържанието на витамин С е най-високо. Най-добре е шипките да се берат през септември и да не се чака пълното им узряване.