Шафранът е билка, добивана от цветовете на Crocus sativusшафранов минзухар. В него се съдържат над 150 етерични и ароматни съединения, както и неетерични активни съставки, като каротеноидите зеаксантин и лекопен.
 
Билката съпътства човешката история от хилядолетия – от древените Египет и Гърция, където била най-ценната подправка, през средновековна Европа, в която се водели войни заради шафрана, а фалшификацията му била наказвана със затвор и нерядко – смъртна присъда и до младата Америка, където през 1730 г., цената на шафрана на стоковата борса във Филаделфия била приравнена с тази на златото.
 
При сушенето след беритба, горчивият глюкозид пикрокроцин, който придава вкуса на шафрана, се разпада. Продукт на това разпадане е свободната молекула шафранал – етерично масло, което дава на билката специфичния и аромат и много от полезните и свойства.
 
Още древните египтяни и гърци използвали шафрана, както за подправка на ястия, така и в народната си медицина при астма, влажна кашлица, безсъние, депресия, силен стрес от уплаха, стомашни болки, киселини и суха кожа. Жените го използвали против менструални болки, а мъжете срещу преждевременна еякулация. 
 
Съвременни изследвания сочат, че шафранът има нескромни противоракови и антимутагенни свойства и подсилва ефектите на имуномодулатори и антиоксиданти
 
Публикациите на д-р М. Бейлс от 1995 г. и на проф А. Дуайър от 2011 г. в журнала Alternative medicine review, сочат чаят от шафран за силно и надеждно средство в борбата с депресивни състояния. В комбинация с чая от лайка действа успокояващо и приспивно.
 
Изследване на д-р Ди Марко от 2008 г., публикувано в Investigative Ophthalmology and Visual Science, доказва, че каротеноидите и зеаксантина, присъстващи в билката са изключително близки до наличните в ретината на човешкото око. С тази химична близост се обуславят свойствата на шафрана да забавя макулната дегенерация и свръхпигментацията на ретината.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Билката е богата на витамините А, В1, В2, В3 и С. Налични са огромни количества желязо, магнезий и фосфор и по-скромни концентрации на цинк, селен и калий.
 
Чаят от шафран се прави в зависимост от качеството му, но в общия случай са необходими от 2 до 4 щипки от билката. Те се слагат в съд с топла, но не вряла вода и престояват 10-15 минуги, за да се освободят повече от етеричните масла във водата. След това цялата смес се залива с вряла вода и се добавя мед на вкус. Изследванията сочат, че шафрановият чай е от полза при сърдечно болни, понеже намалява натрупването на плака по вътрешните стени на кръвоносните съдове – атеросклероза. Чаят действа отпускащо и предизвиква потене, което ускорява очистването на токсини от тялото.