Селим, познат още като девисил (лат. Levisticum officinale) е многогодишно тревисто растение от семейство Сенникови (Apiaceae). Стеблото може да достигне в изправено положение до над 100 см. Стеблата са високи, кухи, голи, надлъжно набраздени, разклонени. Листата са едри, тъмнозелени, долните са на дръжки, а горните – приседнали. Цветовете са жълто-зелени сложни сенници. Селимът е със силна миризма, с месест многоглав корен. Цъфти активно между юли и август. У нас билката се отглежда из градините като подправка. Естествени находища на растението се срещат в Западна Азия, култивирано е в цяла Европа.

 

Действие и приложение. Като храна и лекарство девисилът е известен още на римляните. В ранното средновековие англичаните го използвали за получаване на тонизиращи напитки.



Лечебните свойства на селимът се дължат на наличието на етерично масло в състава му. То придава на растението специфичен вкус и аромат.

 

Девисилът подпомага дейността на стомаха и червата. Той засилва чревния мотилитет и е подходящ за приложение при запек. Коренът на растението има холеретичен ефект и засилва апетита. Препоръчва се при липса на апетит, подуване на стомаха и други стомашни проблеми. Сухата билка се използва като помощно средство при лечението на подагра, а също и при проблеми с уринирането.

 

Растението е много добро за профилактика на очните заболявания. Съдържанието на каротен в листата на растението възстановява зрителните функции и понижава очното налягане. Девисилът благоприятства дейността на нервната система. Помага при неврози и безсъние. В народната медицина растението се използва при лечение на сърдечни заболявания.

 

От незапомнени времена девисилът се добавя към храната не само заради вкуса, но и като естествен афродизиак. Селимът се използва и в козметиката. Отварата от растението се използва за подсилване на косата, а също така й придава блясък. Отварата е полезна и за кожата на лицето, ефективна е за лечение на акне и тонизира.

 

Химичен състав. Изсушеният корен съдържа танини, 0,6 – 2% етерично масло, чиято миризма се дължи на основната съставка – бутилфталид. В корените се съдържат още органични киселини, кумарини, каротен и т.н.

 

Дрога. За лечебни цели се използва изсушеният корен на селима.