Сарсапарилата (лат. Smilax officinalis) е увивно растение подобно на лозата от семейство Кремови (Liliaceae). С лечебни цели се използват различни видове от род Smilax (S. Rogelii Killip, S. medica Schlecht. и др.). Стъблото на сарсапарилата може да достигне до половин метър дължина. Растението има малки цветове, а плодчетата са дребни, заоблени и обагрени в червено. Корените са дълги и тънки. На цвят са червеникаво-кафяви и достигат до 2 м дължина. Родината на сарсапарилата са гъстите гори на Южна Америка.

 

Действие и приложение. Векове наред племената в Южна Америка употребяват сарсапарилата като средство, което бори отпадналост, умора, първи симптоми на настинка, и кожни заболявания. Племената в Перу прилагали корените от растението при ставни проблеми, ревматизъм и главоболие. В миналото сарсапарилата се е използвала като лекарство против сифилис.


 

Растението се използва и в българската народна медицина - при пясък и камъни в бъбреците или пикочния мехур, чернодробни проблеми, цистит, като средство, стимулиращо апетита, при екземи, шипове и някои полово-предавани заболявания (трипер, сифилис).

 

Съвременната медицина е категорична, че сарсапарилата е силен имуностимулатор с доказан тонизиращ ефект при първи симптоми на грип, настинка и умора.

 

Химичен състав. Главните фармакологични свойства на сарсапарилата се дължат на съдържащите се в нея стероиди и сапонини, както и наличието на алкалоиди, смоли, микроелементи, танин, сяра, желязо, калий, калций и магнезий. Всички те подпомагат естественото детоксикиране на организма и поддържат нормалното функциониране на всички органи и системи. Наред с всички ползи от сарсапарилата, с нея трябва да се внимава, за да не се стигне до предозиране. Това може да доведе до сериозно дразнене на стомашно-чревния тракт.

 

Приемана в нормални дози, екзотичната сарсапарила не предизвиква никакви странични ефекти.

 

Дрога. Използваемата част на растението са корените. Те се събират в ранна пролет преди цъфтежа. Другата възможност е да се изкопаят след узряване на плодовете. След като бъдат събрани, корените се изсушават на сянка в проветриво помещение или в сушилня при температура от 40 градуса. Изсушените корени се съхраняват в помещения с ниска влажност. Те са със сивокафяв цвят, нямат специфичен мирис, но се отличават със слузест вкус. Наред с корените, приложение намират и червените плодове, които са с доказано отхрачващо действие.