Сапунчето (лат. Saponaria officinalis) е многогодишно тревисто растение с дълго, пълзящо, разклонено коренище. Стъблата са 30-70 см а понякога и до 1 м високи, приповдигащи се или изправени, в горната част слабо разклонени. Цветовете са бели или бледорозови. Цъфти от юни до септември. Расте по влажни песъчливи и чакълести места край реки и потоци, из храсталаци и горски поляни в низините и предпланините докъм 1000 м надморска височина.
Действие и приложение. Широката популярност на сапунчето като отхрачващо средство е свързана с действието на съдържащите се в неговите корени сапонини. Те предизвикват втечняване на гъстите бронхиални секрети и улесняват тяхното изхвърляне. Корените се използват за лечение на бронхити, бронхиална астма и други заболявания на дихателната система, съпровождащи се с гъсти, трудно отделящи се храчки и мъчителна кашлица. Дрогата има още слабително, потогонно и диуретично действие.
В народната медицина се използва още като жлъчегонно средство при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм, ставни болки; подагра, при метеоризъм, кожни обриви.
Начин на употреба. Приготвя се воден извлек, като 1 чаена лъжичка стрити на прах корени се заливат с 250 см3 студена преварена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 часа. От прецедения извлек се пие по 1 кафена чашка няколко пъти дневно (за предпочитане след нахранване). Може да се приготви и отвара от 1 чаена лъжичка стрити корени и 250 см3 вряща вода. След като ври 5 мин, се оставя да изстине и се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно. Отхрачващото действие може да се засили, ако към нея се прибавят 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. За подобряване на вкуса може да се прибави сироп.
Забележка. Препоръчваните дози трябва да се спазват стриктно, тъй като съдържащите се в дрогата сапонини са токсични и при предозиране могат да предизвикат гадене, повръщане, болки в корема, диарии. Добре е лечнието със сапунче да се обсъди с лекар или фармацевт.
Химичен състав. Корените съдържат около 5% сапонини, главно сапорубин и сапорубинова киселина. Сапорубинът е тритерпенов сапонин с агликон гипсогенин. В листата е установен флавоноловият гликозид сапонарин, който при хидролиза дава изовитексин (сапонаретин) и витексин, които са апигенинови С-гликозиди. Освен това в листата се съдържа и до 1 % аскорбинова киселина.
Дрога. С медицински цели се използват корените и цъфтящата надземна част.
Референции:
Pharmacognosy: Current Herbal Medications and Natural Product Chemistry for a PharmD Curriculum
Билките в България и използването им