Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е вечнозелен, силно разклонен храст от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Естествени находища на билката се намират в Средиземноморската област – Португалия, Испания, Италия и в други страни като Франция, Кипър, Гърция и т.н. У нас билката се отглежда по-масово по черноморското крайбрежие.

 

Името на билката е с латински произход – „ros marisnos”, което означава роса от морето. Розмаринът е билка с хилядолетна история. Твърди се, че той започва да се отглежда за първи път в региона на Средиземноморието още през 5-и век преди Христа.


 

Действие и приложение. Основно, розмаринът се прилага като подправка в кулинарията. Освен ароматна подправка, той е и ценна билка. Розмаринът подобрява дейността на стомаха и храносмилането, има общоукрепващо действие и засилва отделянето на течности от организма (диуретик).

 

Неслучайно розмаринът се използва като подправка за меса като свинско, агнешко и т.н., тъй като подпомага процеса на храносмилане засилвайки секрецията на стомашен сок.


Тинктура от билката се използва като стимулиращ продукт, той подобрява работата на мозъка, засилва паметта и концентрацията.

 

Етеричното масло от розмарин е широко използвано в ароматерапията. То има свойството да освежава въздуха и да понижава количеството на болестотворните организми. Това го прави ефективно противогрипно средство. В ароматерапията това етерично масло се използва и като средство срещу депресия.

 

Широко застъпена практика е използването на розмарин при заболявания на нервната система. При нервни разстройства се приемат по 1 – 2 капки масло от розмарин. Етеричното масло от розмарин в комбинация с лавандула оказват положително въздействие при хора, които са преживели инсулт. То подобрява когнитивните функции, помага също така при частична загуба на обонянието и речта (след инсулт). То въздейства благоприятно при деца, които страдат от дефицит на внимание.

 

В българската народна медицина розмаринът от векове се е използвал за лечение на редица кожни заболявания като екземи, раздразнения и зачервявания по кожата.

 

Химичен състав. Розмаринът съдржа 1 до 2% етерично масло, което представлява безцветна или слабожълтеникава течност със специфична миризма. Главните му съставки са: цинеол, борнеол, камфора, камфен и др. Освен етеричното масло розмаринът съдържа флавоноиди, някои минерали като манган, калций, желязо и др. Пресният розмарин е отличен източник на витамини А, C и фолиева киселина.

 

Дрога. Използваемата част на растението са листата. Те се сушат на сянка в проветриви помещения. Дрогата има приятна миризма и леко горчив вкус.