Рицин (лат. Ricinus communis) се отнася към семейство Млечкови (Euphorbiaceae). Той представлява храстовидно растение. В тропичните области, растението е дърво или храст, а в районите с умерен климат – едногодишно тревисто растение с височина до 3 м. У нас се отглежда като декоративно и маслодайно растение.

 

Въпреки че е много красиво растение, рицинът е отровен. Семената му съдържат силна отрова, с тях трябва да се работи много внимателно. Същите тези семена съдържат и така познатото ни рициново масло, което не е отровно. Това е така, защото то преминава през специална обработка, която дезактивира отровните съединения.


 

Действие и приложение. От семената на растението се приготвя рициново масло чрез студеното им пресоване. Преди пресоването се отстранява семенната обвивка. Така се избягва извличането на рицин в маслото. За отстраняване и на най-малките следи от рицин, маслото се изварява с вода или през него се прекарва водна пара (рицинът при нагряване се разрушава). След това маслото се обезводнява и филтрува. Така получено, то представлява гъста, вискозна течност с бледо жълт цвят, без вкус, с характерна слаба миризма. Маслото действа очистително на тънките черва.

 

Дозата за възрастен човек е около 30 г. Очистителното действие на маслото се обяснява с осапунването на маслото в алкалната среда на червата и освобождаването на рицинолова киселина под действието на ензими. Тя предизвиква специфично дразнене и засилва перисталтиката на червата. Маслото се прилага за вътрешна употреба под форма на емулсии и в желатинови капсули. Външно се употребява за стимулиране на растежа на косата.

 

Рициновата киселина е мононенаситена киселина, която действа силно овлажняващо. Тя запазва влагата в кожата и предотвратява загубата на вода. За нея се знае още, че проявява забележителни противовъзпалителни свойства. Изследвания сочат, че локалното прилагане на рициново масло повлияват благоприятно при възпалителни процеси и намалява болката при заболявания като ревматоиден артрит.

 

Химичен състав. Маслото съдържа глицериди на рициноловата, олеиновата и линоловата киселина. В семената се съдържат и значително количество протеини (около 17%), включително и токсичният протеин рицин. Съдържат се още алкалоиди (рицин) и ензими (липази).

 

Дрога. Използваемата част на растението са семената за получаване на маслото.