Ревенът (лат. Rheum palmatum) е многогодишно тревисто растение от семейство Лападови (Polygonaceae). Стъблото достига дължина 1,5 до 2 м. През първите 3 – 4 години от развитието на растението се образува розетка от листа с дълги дръжки. Листата са дланевидно насечени на 5 до 7 дяла. Цветовете са дребни, розови или бели, събрани в прави метлици, разположени на върха на стъблото или в пазвите на горните листа.

 

Родината на билката е Западен Китай, Северен Тибет и монголското плато. Вирее в покрайнините на гори по планински склонове и тревисти местности. В България също се среща като декоративно растение.


 

Действие и приложение. Дрогата действа слабително поради съдържанието на антрахинони. Но приета в по-малки дози може да действа и затягащо, което се дължи на високото съдържание на дъбилни вещества. Затова от особено значение за слабителния ефект е дозата, която е около 2 г. Дрогата се прилага под формата на прах, сух екстракт и тинктура, която се назначава в доза 1 – 2 чаени лъжички.

 

Ревенът се използва за лечение на гастрит и подобряване на храносмилането. Той засилва апетита и подобрява перисталтиката на червата, което води до пречистване на организма. Ревенът стимулира отделянето на стомашен и жлъчен сок, което ускорява процеса на обмяна на веществата. Ревенът е чудесно средство в борбата срещу затлъстяване. Постига добри резултати при възпаление и пясък в бъбреците както и при анемия.

 

Вреди от ревен. Листата на растението имат слаба токсичност. Интоксикация настъпва при поглъщане на около 5 кг листа, което е практически невъзможно. Болните с подагра и чернодробни заболявания не бива да консумират ревен.

 

Химичен състав. В дрогата се съдържат свободни и гликозидно свързани антрахинони в количество около 3 – 7%. От антахиноновите агликони се съдържат реин, емодин, алое-емодин, фисцион, хризофанол и т.н. Растението съдържа до 12% дъбилни вещества, представени главно от глюкогалин и катехин. В по-големи количества се съдържат още нишесте, пектини, смола, витамин С, каротин и минерали.

 

Дрога. За лечебни цели се използват коренището и коренът от ревен. Те се събират през есента. Нарязват се и се сушат на слънце. Изсушената дрога е с жълто-оранжев цвят, типичен аромат и горчиво-стипчив вкус. Съхранява се в проветриви помещения.