Пресечката (лат. Cnicus Benedictus) е едно- или двугодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Стъблото достига до 40 см височина, доста разклонено в основата. Листата са последователни, приседнали, продълговато ланцетни, с бодли по ръба. Цветовете са ръбести, жълти, цветното легло е покрито с ципести прицветници. Пресечката цъфти от юни до август.

 

Расте по сухи тревисти места, където има много храсти. Може да бъде видяна и по слънчеви замърсени сметища, а също и по обработваеми площи. Билката може да се намери в Струмската долина, Източните и Средни Родопи, Тунджанската равнина, Странджа и Черноморското крайбрежие до към 500 м надморска височина. Освен у нас пресечката се среща и в Южна Европа. Растението е било широко култивирано в Средновековието, когато то се е разглеждало като лек за всички болести, включително и за чумата. Днес растението продължава да се изучава.


 

Действие и приложение. Бенедиктинският трън подобрява храносмилането и тонизира функциите на стомаха, има и противовъзпалително действие. Растението все още не е изследвано напълно, но до момента се знае, че билката подобрява храносмилателните функции на стомаха. В изследвания учени установяват, че апетитовъзбуждащото действие на пресечката се дължи на горчивите вещества в състава на растението.

 

Има данни, че растението има антимикробно действие и проявява детоксикиращ ефект. Установено е, че стимулира жлъчната секреция, засилва диурезата и улеснява излъчването на пикочна киселина, подобрява кръвообъщението, стимулира работата на сърцето и успокоява централната нервна система. Има данни, че стимулира и лактацията и регулира менструацията.

 

В народната медицина пресечката се използва предимно при безапетитие и при проблеми с жлъчката. А също и при чернодробни заболявания като жълтеница. Прилага се като успокояващо средство при невралгични болки, при ревматизъм и при някои кожни заболявания.

 

Химичен състав. Пресечката съдържа танини, етерично масло, смола, слузести вещества, сесквитерпенови лактонови гликозиди, главният от които е цинин. На него се дължи и горчивият вкус на растението.

 

Дрога. С лечебна цел се използват надземните части. Младите листа могат да се използват и сурови. Цветните глави, събирани преди отваряне на цветчетата се използват като заместител на артишока. Пресечката се събира през лятото и се суши в проветриви помещения за по-нататъшна употреба.