Подбелът (лат. Tussillago farfara) е многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4-15 см високи, неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени листчета. Цветовете са златистожълти крайните са езичести, а средните - тръбести. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава са появяват листата, които са разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10—20 см в диаметър. Цъфти от февруари до април. Подбелът расте предимно по влажни места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви из цялата страна.
Действие и приложение. Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие. Използват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб. Дрогата се употребява още за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. Използва се и при възпалителни заболявания на пикочните пътища.
В народната медицина е популярно налагането на пресни листа от подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа - за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Сухите листа се използват още за пушене при задух (бронхиална астма).
Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 см3 вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден.
Химичен състав. Листата съдържат от 5 до 10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабиноза, ксилоза, рибоза и рамноза. Освен това съдържат горчиво гликозидно вещество — тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. В листата се съдържат също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди (около 5%) и аскорбннова киселина. В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин.
Дрога. Използват се листата (Folia Farfaraе) и цветните кошнички (Flores Farfarae). Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на които отгоре са влакнести.
Референции:
Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им
Fundamentals of Pharmacognosy and Phytotherapy
