Латинското наименование на билката подбел е Tussilago farfara. Името подбел идва от долната бяла повърхност на листата на растението.

 

Действие и приложение. Билката действа противовъзпалително и отхрачващо при остри възпалителни процеси на дихателната система, фарингит, плеврит, бронхиална астма, успокоява кашлицата и кашличните пристъпи – особено нощем. Употребява се главно при катари на горните дихателни пътища, остри бронхити и ларингит.


 

В края на май, когато листата се покажат, отгоре зелени, отдолу сребърно бели, ги използваме заради високото съдържание на витамин C. Листата са ядливи и често от тях се правят пролетни салати.

 

При хроничен бронхит, съпроводен с пристъпи и силен задух се правят инхалации със запарка от листата и цветовете на растението, от 5-6 до 10 пъти на ден. За много кратко време настъпва облекчение.

 

Сокът от листата на подбела се използват за разреждане на пристъпите при астматици и пушачи. Има данни, че той успокоява и ушни болки.

 

Подбелът има отлично действие и при възпаление на вените. Приготвят се кашичка от пресни счукани листа, която се слага на възпалените места.

 

Химичен състав: Подбелът е богат на полизахариди. Листата съдържат 7 – 8 % слузно вещество, на което се дължи отхрачващото действие на билката. Дрогата съдържа още и инулин, горчивото вещество тусилагин, сапонини, алкалоиди, дъбилни вещества.

 

Растението прораства рано на пролет по влажни почви, целини и сипеи. Показва се първо цветчето много преди листата. Пчелите и насекомите получават от тях първата си храна

 

Използваемата част на растението са листата.

Събират се по-младите листа на растението. Това става през месеците юли и август в сухо и слънчево време. След обстойно почистване листата се разпръсват на слънце за половин ден, след което сушенето може да продължи и на сянка. Правилно изсушените листа от подбел отгоре са зелени, а отдолу са сребърно бели, силно мъхести.

 

Подбел не бива да се прилага по време на бременност и при кърмене.