Планинският очиболец е многогодишно тревисто растение от семейство Розови (Rosaceae). Стъблата са изправени, тънки, в горната част разклонени, високи до 40 см. Приосновните листа са с дълги дръжки, с 3 или 5 листчета, а стъблените са приседнали, тройни. Цветовете са с дълги дръжки.

 

Цветовете са обагрени в жълто, цъфти през месеците от май до август. Очиболецът расте предимно като диво растение в почти цяла Европа и Западна Азия. В България се среща из мочурливи и влажни ливади до към 2800 м надморска височина.


 

Действие и приложение. Растението е ценно със затягащото си действие, което се дължи на високото съдържание на танини. Проучвания сочат, че екстракт от корена на очиболец спира разстройство, причинено от ротавирус и понижава, необходимото време за възстановяване и рехидратиране при деца и възрастни. Растението може да се използва при вътрешно кървене като стомашни язви или обилна менструация.

 

Очиболецът се използва успешно и при заболявания на лигавицата на устната кухина като гингивити, протичащи с кръвотечение, остри и хронични тонзилити. Прилага се под формата на запарка, с която се правят гаргари няколко пъти на ден.

 

В българската народна медицина очиболецът се употребява и външно за лечение на кожни рагади и напукване на устните. Приготвя се настойка с маслиново масло в съотношение 1:10. Тази настойка е ефективна и при силно напукани пети.


Изключително важно е да се знае, че растението е отровно. Употребата на големи количества може да причини тежко отравяне. По тази причина лечението без консултация с лекар не се препоръчва.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа до 30% катехинови дъбилни вещества, галова и елагова киселина. Доказани са два тритерпенови сапонини, кафеинова киселина, скорбяла и др.

 

Дрога. С лечебно действие се използва коренището на растението. То се вади рано на пролет през март или през есента – през октомври. Препоръчва се да се изваждат коренища от 2-3-годишни растения. След изваждане, коренищата се измиват и изсушават на сянка. По време на сушенето материалът не бива да се допира до желязни предмети, защото потъмнява. Изсушените коренища са тъмнокафяви или червенокафяви, без миризма с горчив вкус. Съхранява се в сухи, проветриви помещения.