Пирей (лат. Agropyron repens) е многогодишно тревисто растение от семейство Житни (Poaceae). Други наименования на растението са троскот, пълзящ пирей, пир, айрък, житняк, потрепваща трева и др. Стъблото на растението е кухо, цилиндрично и гладко. На места има плътни, пръстеновидни удебеления, от които водят началото си листата му.

 

На височина достига от 40 до 1,5 м. Има силно развито, шнуровидно, пълзящо коренище. Когато растението се приема като плевел е изключително трудно изкореняването му, заради растежа на корена. Листата са плоски, лентовидни, тесни, оцветени в зелено или сивозелено. Дълги са 15 – 40 см цветовете на растението са събрани от 3 до 9 в широколанцетните класчета. Цъфтежът е през месеците юни, юли до август в северните райони. Пиреят се среща в повечето страни в Европа, Австралия, Северна и Южна Америка и Азия.


 

Действие и приложение. Пирейят съдържа определено количество етерично масло, а също така и сапонини, които са в основата на отхрачващото и втечняващото жилавите секрети действие. Дрогата притежава и противовъзпалително действие. Тази активност на растението също се свързва с наличието на етерично масло. Това етерично масло се излъчва през белите дробове и действа както за усилване на експекториращия ефект, така и за оказване на лек антисептичен ефект, присъщ на етеричните масла. Наличието на инулин в дрогата определено може да обясни диуретичното действие на пирея.

 

В народната медицина коренищата от пирей се използват много по-широко, отколкото в официалната медицина. В народната медицина коренищата се използват като диуретик и противовъзпалително средство. Под формата на отвари от коренища се използват при заболявания на черния дроб, белите дробове, бебреците, инконтиненция на урина, уретрит и цистит. Приемат се за болки в гърдите. Сокът от пресните листа от пирей се използва за лечение на настинки, бронхит, холелитиаза и уролитиаза. Лечебни бани с инфузия на билката се препоръчват при кожни заболявания – лишеи и различни видове дерматити, обриви, хемороиди.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа полизахарида тритицин, фруктоза, манитол, 10% слузни вещества, гуми, сапонини. В по-малки количества е установено етерично масло, съдържат се още органични киселини, минерални соли.

 

Дрога. За лечебни цели се използват коренищата на пирейя. Зелената му маса се приема от някои животни като фураж.