Пчелникът (лат. Marrubium vulgare) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). На височина, стъблото достига до 50 см, четириръбесто, разклонено, покрито с бели власинки. Листата са срещуположни, с къси дръжки и дължина от 2 до 5 см. Цветовете са бели с двуустно венче. Растението цъфти от юни до септември. Среща се по тревисти буренливи места из цялата страна. Среща се на надморска височина до 1000м. Разпространено е в цяла Европа, освен северните части, а също в Африка и Азия.

 

Действие и приложение. В народната медицина пчелникът намира широко приложение при хепатити и холецистити. Билката, известна като пчелинок и блага трева, се използва още от антични времена и като успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при различни белодробни заболявания, включително и белодробна туберкулоза, където освен това от полза е и апетитовъзбуждащото му действие. Пчелникът се прилага при болезнена и нередовна менструация.


 

В миналото отварата от пчелник се е използвала и като средство при високо кръвно налягане, успокоително и холеретично (жлъчкотворно) действие. Народните лечители го използват за лечение на хепатит, възпаление на жлъчния мехур, бъбречнокаменна болест, възпаления на бъбреците и пикочния мехур, респираторни инфекции, бронхит, бронхиална астма, заболявания на стомаха и червата. А също и при ревматоидни болки, сърдечни заболявания, аритмии, при анемия, спазми от различен произход, за подобряване на апетита и като средство за успокояване на нервната система    .

 

В българската народна медицина билката се използва за лечение на хемороиди, а външно се прилага като бани за успокояване на кожни обриви, рани, възпаления, както и за налагане на лапи при екземи и циреи.

 

Химичен състав. Пчелникът съдържа горчивите дитерпенови лактони марубин, премарубин, вулгарол и марубиол. Съдържат се още пиролидиновите алкалоиди стахидрин и бетоницин, аминоалкохолът холин, урзолова киселина, етерично масло, смоли и дъбилни вещества, сапонини, захар, восъци и др.

 

Дрога. С лечебни цели се използва надземната част, която се събира по време на пълен цъфтеж в месеците между май и юли. Стръковете се отрязват на около 20 см от върха. Сушат се на сянка и се съхраняват в хладни и проветриви помещения. Добре изсушената билка има бледозелен цвят, горчив вкус и приятна миризма.