Глухарчето (лат. Taraxacum officinale) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). При повреждане на растението от наранените места изтича млечнобял сок. Коренът е прав дълъг между 20 и 60 см. Листата са разположени при основата на стъблото, събрани в розетка. Цветовете са ярко жълти, събрани в съцветие кошничка. Периодът на цъфтеж е много дълъг. Цъфнали растения могат да се видят от март до ноември.

 

Съществува погрешно мнение, че руколата (с латинско наименование Eruca sativa) е глухарче. Всъщност руколата не е глухарче. Тя е съвсем различно едногодишно хранително растение, което дори не е в едно семейство с глухарчето. Рукулата е от семейтво Кръстоцветни. Глухарчето е широко разпространено растение, може да се срещне в цялата страна по ливади, поляни, паркове, край пътища, ниви и т.н. Може да бъде забелязано до около 2500 м надморска височина. То е космополит – разпространено е из цял свят.


 

Действие и приложение. Един от най-използваните ефекти на глухарчето е диуретичният. Билката се употребява и като чернодробен и храносмилателен тоник. Корените на глухарчето имат антиревматично, диуретично, леко слабително и жлъчкогонно действие. Растението се използва при чернодробни увреждания и камъни в жлъчката, бъбреците и пикочния мехур. Пресните листа се използват като помощно средство при лечение на анемия, дефицит на витамин С, атеросклероза и диабет.

 

Освен за чернодробни и жлъчни заболявания, в народната медицина глухарчето се използва и за лечение на брадавици и мазоли. Мястото се намазва многократно със сок от пресни растения, заедно с листата. Има данни, че растението има благоприятен ефект и при други кожни раздразнения като екземи.

 

Листата на глухарчето облекчават предменструален синдром, задържане на течности, поради сърдечно-съдови заболявания. Растението се прилага и за засилване на апетита.

 

Химичен състав. В млечния сок на растението се съдържа горчивото вещество тараксацин. Надземната част на глухарчето съдържа флавоксантин, лутеин, холин, аспарагин, витамини В1, С и D както и провитамин А.

 

Дрога. Всички части на глухарчето се използват с лечебна цел. Корените се събират през есента и лятото, а листата около цъфтежа – през пролетта и началото на лятото. След събиране се изсушават и се съхраняват в прохладни и сухи помещения, далеч от директна слънчева светлина.