Ментата (Mentha piperita) многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). На височина, стъблата достигат 30 – 90 см за получаване на дрогата и маслото се отглеждат различни видове и сортове мента в много страни на Европа, Азия и Америка. У нас ментата се отглежда масово в подбалканските полета, но и в други райони на страната. Ментата се отглежда на влажни, равни, защитени от вятър места. Разпространените у нас диворастящи видове мента не се използват за получаване на масло, поради ниско съдържание на ментол.
Ментовото масло се получава чрез дестилация с водни пари на увяхналата надземна част. Представлява безцветна или слабожълтеникава бистра течност с характерна ментова миризма и парлив охлаждащ вкус. Маслото е разтворимо в 95% алкохол. Главни съставки на маслото са ментолът (70-80%) и кетоните ментон (10-30%) и пиперитон, ментофуран и др. Съдържат се и още терпени като: лимонен, алфа- и бета-пинен.
Качеството на маслото зависи главно от съдържанието на ментол. Предпочитат се масла, които съдържат естерно свързан ментол, поради приятната миризма. Съдържанието на кетоните жасмон и ментофуран също влияе на качеството на маслото. Наличието на жасмон го подобрява, докато ментофуранът го влошава поради острата неприятна миризма, която притежава. Съдържанието на ментофуран в маслото се увеличава, ако растението е нападнато от вредители, които превръщат ментола в ментофуран.
Действие и приложение. Дрогата, маслото и ментолът намират широко приложение при различни състояния. Листата от мента се използват като спазмолитично, газогонно, антисептично и ободряващо средство при стомашно-чревни и жлъчни заболявания, съпроводени със спазмими, колики, гадене, повръщане и др.
Маслото от мента също има спазмолитичен и газогонен ефект, но също има освежаващ ефект и местно анестезиращо действие. Използва се предимно под форма на алкохолен разтвор.
Химичен състав. В дрогата се съдържат 1 – 3% етерично масло. По-високо е съдържанието му в съцветията (до 6%). Листата съдържат 5 – 10% танини от лабиален тип, тритерпенови киселини, никотинова киселина, каротен и др.
Дрога. Използваемата част на растението са листата. По долната им повърхност под лупа могат да се видят етеричномаслени (лабиатни) жлези. Дрогата притежава силна ментолова миризма, а вкусът отначало е парлив, а след това охлаждащ.
Библиография:
Pharmacognosy, 1st Edition, Fundamentals, Applications and Strategies, Authors: Simone Badal McCreath Rupika Delgoda
