Магданозът (Petroselinum crispum) е двугодишно, тревисто растение от семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Растението произхожда от Средиземноморската област, където все още се среща в диво състояние. У нас се отглежда в цялата страна. Магданозът се използва в кулинарията и в медицината от хилядолетия.Като подправка се използват два вида магданоз – къдраволист и италиански, известен още като обикновен. В Българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз.

 

Действие и приложение. Магданозът е изключително ценна билка. За него може да се твърди, че е витаминозна бомба. В 25 – 30 г свежи листа се съдържа дневната доза от витамин С за възрастен човек (около 70 – 80 г). Листата на магданоза съдържат също така витамините B1, B2, PP, K, каротин. 


 

Магданозът действа апетитовъзбуждащо, подобрява храносмилането, тонизира организма, засилва диурезата, подобрява кръвоснабдяването към вътрешните органи.


Всички части на растението имат диуретичен ефект, дължащ се на съдържащите се етерични масла и флавоноиди. С оглед на количествените различия в разпределението на тези съставки в различните части на магданоза, плодовете имат значително по-силен диуретичен ефект от корените или листата.

 

Диуретичният ефект на етеричното масло е резултат на непосредствено действие върху бъбречните каналчета. Магданозът проявява и спазмолитичен ефект. Той се дължи преди всичко на съдържащите се флавоноиди. Опитно е доказано, че етанолови и метанолови екстракти от билката предизвикват значително понижаване на кръвното налягане. В големи дози, алкохолният екстракт от семената действа на централната нервна система като предизвиква леко замайване. Големите дози дразнят бъбреците, предизвикват маточни кръвотечения, нарушават дейността на хрносмилателната система и т.н.

 

Магданозът е полезен и за очите. Сокът от магданоз се прилага при уморени и зачервени очи, а също при катаракта и конюнктивит.

 

Химичен състав. Във всички части на растението, но в най-големи количества в плодовете, се съдържат 2-7% етерично масло, 20% тлъсто масло, флавона апигенин, фуранокумарина бергаптен и др. Главните съставки на етеричното масло са фенилпропановите производни апиол и миристицин. Корените също съдържат етерично масло, чиято главна съставка също е апиол.
 

Дрога. Всички части на растението са използваеми и имат лечебни свойства.

 

Библиография:
Pharmacognosy, 1st Edition, Fundamentals, Applications and Strategies, Authors: Simone Badal McCreath Rupika Delgoda