Лудото биле (лат. Atropa bella-donna) е многогодишно тревисто растение от семейство Картофови (Solanaceae). Стъблото му може да достигне 1 до 2 м височина като в горната част е много разклонено. Листата са елипсовидни, последователно разположени. Цветовете са виолетови, разположени в пазвите на листата, а плодовете са сочни, червено виолетови. Беладоната е разпространена в Южна и Средна Европа, Мала Азия. У нас се среща в сечища и просветлени букови гори до 1600 м надморска височина.

 

Действие и приложение. От растението с лечебни цели се използват листата и корените. В близкото минало те са се използвали за приготвяне на галенови препарати като тинктури и екстракти от растението. С най-голямо приложение е алкалоидът атропин, който се използва под формата на сол – атропинов сулфат. Използва се главно като спазмолитично и болкоуспокояващо средство при язвена болест, спастични болки от жлъчни и бъбречни колики, при намалена секреция на слюнчените и стомашните жлези, при болест на пътуването. Атропинът също така се използва и като противоотрова при интоксикация с някои субстанции като ацетилхолин, пилокарпин, физостигмин, морфин. А в офталмологията се използва като мидриатик, т.е. за разширение на зениците.


 

Именно този ефект на растението дава и едно от имената му – Белла-дона. Произлиза от италиански и означава хубава жена. Билката е била използвана от жените като капки за очи с цел разширяване на зениците като по този начин изглеждали по-съблазнителни.

 

С корени от лудо биле народният лечител Иван Раев от с. Шипка през 30-те години на миналия век провежда лечение на паркинсонова болест, което е фармакологични и клинично потвърдено и се налага в световната практика като „българското лечение“ или Cura Bulgara.

 

Беладоната е изключително отровно растение. Дозата за лечение е много близка до смъртоносната и за това трябва да се използва само и единствено под строг лекарски контрол.

 

Химичен състав. В цялото растение се съдържат тропанови алкалоиди – в листата 0,3 – 0,75%, в стъблата 0,2 – 0,6%, а в корените до 1,3%. Главните алкалоиди са L-хиосциамин и атропин. Съдържат се още скополамин, беладонин и др.

 

Дрога. Използваемата част на растението са корените и листата. Листата се събират през май-юни или август-септември в сухо време и веднага се подлагат на сушене. Корените се събират по време на бутонизация, а не през есента, поради високото съдържание на нишесте.