Лопенът (лат. Verbascum phlomoides) е двугодишно мъхесто тревисто растение. През първата година образува само листната розетка, а през втората право, неразклонено, до 1,5 м високо стъбло с последователни листа. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидно гроздовидни съцветия. Цъфти от юни до август. Растението се среща по сухи тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсталаци, по необработваеми площи, край пътища и огради в цялата страна. 

 

Действие и приложение. Лопенът има омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество. В народната медицина се употребява при заболявания на дихателната система: бронхит с обилна бронхиална секреция, бронхиална астма, коклюш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас и др. 


 

Използва се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диария, чернодробно-жлъчни заболявания. Под формата на запарка понякога се прилага като външно омекчаващо и противовъзпалително средство за гаргара и плакнене на устата и гърлото и за бани при скрофулоза. Дрогата от лопен влиза в състава на гръдни чаеве.

 

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан цвят от лопен и 250 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 2—3 пъти на ден. 

 

Химичен състав. Съдържа до 2% слузни вещества, около 20% захари, сапонини, иродоида аукубин, флаваноновия гликозид хесперидин (хесперитин-7-рутинозид), каротеноидните багрила Р-каротен и х-кроцетин, следи от етерично масло и кумарини. 

 

Дрога. Използва се венчето с прикрепените към него тичинки без чашката (Flores Verbasci). Дрогата се получава от два вида лопен (V. phlomoides и V. thapsiforme). Освен тях у нас са разпространени още около 30 вида лопен, от които V. phlomoides и V. thapsiforme могат да се отличат със следните типични белези: 

  • Съцветието е покрито само с прости или звездовидни власинки, а не с жлезисти;
  • Цветовете са разположени в пазвите на прицветниците на групи по няколко, а не са единични;
  • Тичинковите дръжки на горните три по-къси тичинки са покрити с бели или жълтеникави власинки, а не с виолетови;
  • Тичинковите дръжки на долните две по-дълги тичинки са изцяло голи, а не влакнести;
  • Прашниците на долните две по-дълги тичинки низбягват по тичинковите дръжки, а не са бъбрековидно закръглени.

Референции:

Pharmacognosy: Fundamentals, Applications and Strategies 1st Edition
Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България