Лопенът (лат. Verbascum phlomoides) е двугодишно тревисто растение от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae). Гъсто покрито е с меки, сиви власинки. През първата година растението развива листна розетка, а през втората изправено, просто, облистено, цветоносно стъбло. То достига височина до 200 см. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти от юни до септември. Видът е разпространен в Източна и средна Европа. У нас се среща по сухи тревисти места, храсталаци, гори и изоставени ниви в цялата страна.

 

Действие и приложение. Освен омекчаващо и противовъзпалително действие, дължащо се на слузните вещества, дрогата притежава отхрачващо действие, което се дължи на сапонините.



Лопенът има високо съдържание на слузни вещества, които покриват и в същото време успокоява възпалените и раздразнени лигавици. Това го прави особено ценно средство срещу възпалено гърло и други възпалителни заболявания.

 

В българската народна медицина лопенът се употребява за лечение на бронхит, чернодробни заболявания, задух и кашлица, при болести на далака, при дрезгав глас, за регулиране на оскъдна менструация.

 

Външното прилагане на билката се препоръчва при хемороиди, изгаряния, гнойни възпаления, за гаргара при зъбобол, за бани при наранявания, екземи и лишени. Счуканите листа, смесени със свинска мас се използват за мазане при рани и възпаленя.

 

В Германия листата от лопен се накисват в зехтин, от което се получава нелетливо масло, използвано за лечение на ушни инфекции и хемороиди.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа около 20% захари, слузните вещества около 3%. Съдържат се още около 4% флавоноиди (рутин и хесперидин), сапонини, иридоиди, каротеноиди, кумарини, жълто багрило, етерично масло, витамин С, органични киселини и др.

 

Дрога. С лечебна цел се използват само венчето и прикрепените към него тичинки. Времето за тяхното събиране е между юни и август.

 

Венчелистчетата се берат по време на пълното им цъфтене. Венчетата са много нетрайни и скоро започват да прецъфтяват. Брането се провежда само в сухо време, без роса, най-добре през обедните часове, когато времето е сухо. Браните във влажно време цветове бързо се развалят и нямат необходимите качества. Събраните венчелистчета се поставят в кошници или широки кутии и се пазят по време на транспортирането. Събраните цветове се почистват от попаднали подмеси и веднага се сушат в проветриви помещения. Сушенето трябва да стане възможно най-бързо, за да се запази качествена билка.