Три вида липа се използват в българската народна медицина – едролистна, дребнолистна и среболистна. Те са дървета, които достигат 25-30 м височина с разклонена и гъста корона. Листата на дребнолистната липа отгоре са тъмнозелени, отдолу - синкавозелени, при едролистната липа те са еднакво зелени от двете страни, а при сребролистната - отгоре са зелени, а отдолу бели, покрити е власинки. Дребнолистната липа цъфти най-късно, към средата на лятото - след едролистната и сребролистната. 

 

Сребролистната липа е най-широко разпространена в страната ни, докато останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланинските и планинските области. Дребнолистната и едролистната липа се отглеждат като декоративни дървета.


 

Действие и приложение. Цветовете на липата (липов цвят) притежават потогонно, леко дезинфекционно (противомикробно), противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие. Използват се под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища (ларингити, трахеобронхити) и други температурни състояния. Като леко диуретпчно средство липовият цвят намира приложение за лечение на някои заболявания на пикочните пътища.

 

Под формата на запарка или отвара липовият цвят се използва още и външно за гаргара при възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина. В народната медицина се препоръчва отвара от липов цвят под формата на бани при изгаряния, кожни обриви, възпалени хемороидални възли, ставни болки.

 

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан липов цвят на 250 см3 вряща вода. След около 20 мин запарката се прецежда и се пие гореща. За външна употреба се приготвя отвара от 100 г липов цвят и 2 л вода. За гаргара се приготвя отвара от 20 г липов цвят на 250 см3 вряща вода, като в топлата отвара може да се прибави и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. 

 

Химичен състав. Цветовете съдържат около 0,06% етерично масло с главна съставка алкохола фарнезол; флавоноидния гликозид тилирозид (производно на кемпферола и кумарова киселина) и флавоноиди, производни на кверцетина. В прицветниците се съдържат слузно вещество, танини, производни на β-aмпиpинa, аскорбинова киселина и др. 

 

Дрога. С лечебни цели се използват съцветията с присъцветниците (Flores Tiliae cum bracteis) и без присъцветниците (Flores Tiliae sine bracteis), събрани по време на цъфтене.

 

Референции: Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им