Липата е дърво, което може да достигне до 30 – 40 м височна с разклонена гъста корона. У нас се срещат трите вида липа: дребнолистна (Tilia cordata), едролистна (Tilia platyphyllos) и сребролистна (Tilia tomentosa) те принадлежат към семейство липови – Tiliaceae. Трите вида липа се различават по цветовете, присъцветниците и листата. У нас най-широко е разпространена сребролистната липа. Другите два вида се срещат по-рядко в горите на планинския и предпланинския пояс. Липите виреят на сенчести и влажни места. Цветовете на липата приличат на малки чадърчета с жълтеникав цвят и изключително приятен и наситен аромат.

 

Действие и приложение. Липата е едно от най-използваните лечебни растения в българската народна медицина. Липовият цвят притежава потогонно, противомикробно, противовъзпалително и диуретично действие. Прилага се под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища, при фебрилни състояния и простудни заболявания като изпотяващо, спазмолитично и противовъзпалително средство. Външно се използва за гаргара, при възпаление на гърлото и устната кухина, за бани при изгаряния, кожни обриви, ставни болки други.


 

Липата се използва и при нервно напрежение, възбуда и преумора. Действа успокояващо и подобрява съня. Има данни, че липовият чай действа добре и при деца с дефицит на вниманието, а също и при умствена преумора.

 

Външно липата се използва за гаргара при възпалено гърло и стоматити, а също и при кожни раздразнения – екземи, сърбеж и зачервяване.

 

Химичен състав. В дрогата се съдържат флавонолови гликозиди предимно на кемпферола и кверцетина – тилирозид, кверцитрин, кемпферитин и др. Освен флавоноиди липата съдържа и слузни вещества, танини, каротеноиди, витамини С, Е и др. Приятната миризма на цветовете се дължат на етеричното масло (около 0,06%) с главна съставка сесквитерпеновият алкохол фарнезол.

 

Дрога. С лечебни цели се използват съцветията с присъцветниците. Препоръчва се те да се берат ръчно. Цветовете се събират, когато повече от половината са напълно разцъфтели, а останалите са започнали да се разтварят.

 

Цветовете се берат с ръка като заедно с тях се откъсва и прилежащото листче. По време на брането цветовете не бива да се мачкат, защото по време на сушенето потъмняват и губят голяма част от полезните си качества. Набраните цветове се сушат на сянка, докато цветната дръжка не стане чуплива при огъване.