Няколко представители на голямата група етерично-маслени растения се прилагат за лечение на стомашно-чревни възпаления, придружени от колики и болка. В състава на етеричното масло на тези растения влизат терпенови или фенилпропанови съединения, които определят лечебното им действие. Така например ментата, чубрицата, риганът, градинският чай, кимионът съдържат пръстенни монотерпени с много добро противовъзпалително действие при възпаление на устната кухина, стомаха, червата, белите дробове и др. Лайката, която съдържа сесквитерпени, се използва освен в горепосочените случаи и при възпаление на други лигавици, при язвена болест, главоболие, подтиснатост и др. Съдържащите етерични масла части от растенията се използват като извлеци със студена вода, като запарки за инхалации, промивки, гаргара или като чай.

 

Използват се и изолираните от тях етерични масла и твърдият преципитат, получен при охлаждане на етеричните масла. Например от ментата се употребяват листата на растението, ментовото масло и ментолът, които имат различно приложение: чай от листа — при смущения в храносмилането, ментово масло — при гадене, ментол - при мигрена, хрема, простуда.


 

Типичен представител на тази група лечебни растения е лайката (лат. Chamomilla vulgaris, recutita) от семейство сложноцветни (Asteraceae). Тя е едногодишно тревисто растение с изправено, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част. Цялото растение и особено цветните кошничкн имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

 

За лечебна цел се използуват цветните кошнички от диворастящи или култивирани pacтeния. Цветните кошнички се берат, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането се извършва ръчно или със специални гребени. Цветовете се откъсват с дръжка, не по-дълга от 3 см.

 

Химичен състав. В цветните кошнички се съдържа 0,5-1,5% етерично масло с характерен син или синьозелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулен, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи, безцветни съставки — матрицин, и не се съдържа в свободно състояние в растението. Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен, са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които имат спазмолитично действие.