Лайката е едно от растенията със силни протиовъзпалителни свойства.


Действие. Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия. Отдавна използвана от народната медицина, лайката навлезе широко и в съвременната медицина. Проучени са нейният състав и действие. Най-важната действаща съставка на етеричното масло е хамазуленът. Доказано е неговото противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие. 

 


Приложение. Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използва вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система - на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др.

 

Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня (в Италия чаят от лайка се продава в пликчета с надпис Sogni d'oro - „Златни сънища"). Лайката се използва в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси. 

 

Начин на употреба. Най-добре е да се използва извлек, получен на студено. Може да се използва и запарка за вътрешно и външно приложение: 2-3 cупени лъжици билка се залива с вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.

 

Гледичията е друго растения от групата, която има изразено противовъзпалително действие. Тя е дърво, достигащо до 20 м, с дълги до 10 см прости или разклонени, остри, червенокафяви шипове. Цъфти през юни-юли, а плодовете узряват септември-октомври. С лечебни цели се използват младите листа и плодовете.

 

Химичен състав. Листата съдържат алкалоида триакантин с изразено спазмолитично действие, аскорбинова киселина и др. В плодовете са установени флавонови съединения, сапонини, антрахинонови гликозиди, дъбилни вещества, витамин К и др.

 

Действие. Установено е, че алкалоидът триакантин действа спазмолитично, съдоразширяващо, понижава артериалното налягане и възбужда дишането. 


Приложение. Листата са употребяват за лечение на спастични състояния и колики, при язвена болест, колит, бронхиална астма, спазми на жлъчните и пикочните пътища и др. Плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек.

 

Библиография:

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им