Жълтата тинтява е едно от растенията, които често се използват за стимулиране на апетита. Тя е многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Расте по влажни каменливи склонове и скални поляни. У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин. Поради хищническото ѝ събиране в миналото, жълтата тинтява е застрашена от изчезване и затова е обявена за защитен вид. Събирането на корени от естествените находища е забранено.

 

Употребяема част. Използва се коренът (Radix Gentianae), който се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира, тъй като съдържа значително количество захари (около 20%).


 

Химичен състав. Съдържа около 3% горчиви глюкозиди. Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина. Около 5 пъти по-горчив е амарогенцинът. В корените се съдържат още пектин, дъбилни и слузни вещества, а също и алкалоидът генцианин.

 

В България се срещат около 13 вида тинтява, сред които петниста, синя и горска тинтява. Действие. Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Билката тонизира цялата храносмилателна система - засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо температуропонижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма. 

 

Приложение. Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се използва при ревматизъм, подагра и малария.

 

Синя метличина. Тя е тревисто многогодишно растение, което цъфти в началото на лятото. За лечебна цел се използват само сините цветове (Flores Cyani), без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка или в сушилни, защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност. 

 

Химичен състав. Цветовете съдържат антоциани (цианин), кумарини (цихорнин, който е гликозид на ескулетина), флавоноиди, горчивият гликозид центаурин, слузни вещества, микроелементи и др. 

 

Действие. Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, диуретично. 

 

Приложение. Препоръчва се при безапетитие, лошо храносмилане, магарешка кашлица, ангина, възпаление на бъбреците, чернодробни и жлъчни заболявания, възпаление на очите и др.
 

Библиография:

BRS Pharmacology 7th Edition;

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България