Лечебната ружа (лат. Althaea officinalis) е многогодишно сивозелено тревисто растение с късо дебело коренище и дълги до 50 см белезникави корени. Стъблата са 60 — 150 см високи, цилиндрични, в долната част вдървенели. Цветовете са бледорозови до почти бели. Цъфти от юли до август. Растението се среща по влажни крайречни и мочурливи места в цялата страна.

 

Действие и приложение. Препаратите от ружа отдавна намират приложение в медицината. Притежават смекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие. Корените се употребяват за лечение на възпаления на дихателните пътища: ларингит с пресипнал глас, фарингит, трахеобронхит с дразнеща мъчителна кашлица, задух.


 

Прилагат се още поради покривното и омекчаващото им действие при остри възпаления на гърлото и стомашно-чревния тракт. Приети заедно с други лекарства, те забавят тяхната резорбция. В нашата народна медицина корените на ружата се използват още при възпаления на пикочните пътища, болезнено уриниране и др. Външно се препоръчва воден извлек от корени на ружа за гаргара при ларингит с пресипнал глас, както и за лечение на циреи, рани и други кожни заболявания под формата на компреси. Фармацевтичната промишленост у нас приготвя от корените на ружата сух и течен екстракт, сироп и дисперг. Корените на ружата влизат в състава на гръдния чай. 

 

Химичен състав. Корените съдържат 25 до 35% слузно вещество със слабо кисела реакция и добра разтворимост в студена вода. В състава на слузното вещество влизат 22% галакуронова киселина, 48% хексози, 8% пентози и и др. Освен това в корените се съдържат скорбяла, захари, пектин, тлъсто масло, аспарагин, бетани, малко танини и др. Листата и цветовете също съдържат слузни вещества, но в по-малки количества.

 

Дрога. С лечебни цели се използват корените (Radix Althaeae), листата (Folia Alltiaeae) и цветовете (Fiores Althaeae). Корените се изваждат през есента. Предпочитат се корените от двегодишни растения, тъй като имат най-високо съдържание на слузни вещества. Още докато са свежи, се обелва външната кора и се нарязват на късове. Листата се берат през лятото, преди да са почнали да жълтеят, а цветовете в началото на цъфтежа. В България освен лечебната ружа се срещат още 7 вида, които се различават главно с по-дългите си от 2 см венчелистчета и с наличие на не повече от 6—7 листчета на подчашката.

 

Референции: Fundamentals of Pharmacognosy and Phytotherapy

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България