Динката (лат. Sanguisorba officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Розови (Rosaceae). Стъблата са разклонени в горната си част, на височина могат да достигнат 1м до 1,5м. Листата са сложни нечифтоперести, приосновните са едри, стъблените по-дребни. Цветовете са събрани във връхни тъмночервени класовидни съцветия, цъфти през юли и август месец. Лечебната динка се среща в по-хладните райони на Северното полукълбо в Европа, Северна Азия и Северна Америка. Среща се по пасища и по тревисти брегове, влажни ливади, крайпътни ивици, канавки и др. Поради развитата коренова система на растението, то често се използва за контрол на почвената ерозия. Най-добре расте във влажни тревисти ливади и на пясъчни глинести почви.

 

Действие и приложение. Изследвания показват, че екстракти от корените на динката, приложени местно проявяват противовъзпалително и съдосвиващо действие. Приложени вътрешно, забавят перисталтиката на червата, което определя затягащия ефект на растението. Екстракти от корените се използват при ентероколити, кървящи хемороиди и при маточни кръвотечения.



Кръвоспиращият ефект на динката определя използването ѝ при заболявания, придружени от кървене (тежка менструация, стомашни, хемороидални и маточно кръвотечения). Външно, препаратите от лечебна динка се използват за заздравяване на рани, порязвания и ожулвания, със синини, натъртвания и възпалителни кожни заболявания.

 

Като противовъзпалително средство отвара или течен екстракт от растението се използва при тонзилити, гингивити и стоматити както и при някои възпалителни заболявания на дихателната система. Има информация за клиничната употреба и терапевтичната ефикасност на отварата от корена на растението при холецистит (камъни в жлъчката) и различни чревни заболявания, придружени с метеоризъм (подуване на стомаха).

 

Химичен състав. В дрогата на растението се съдържат до 30% дъбилни вещества, предимно галотанини, а също свободна галова и елагова киселина и катехини. Доказани са и тритерпенови сапонини, стероли, фенолни киселини, до 30% нишесте, витамини от група В, витамин А, С, желязо, магнезий, калций и др.

 

Дрога. С лечебни цели се употребяват предимно корените на растението. Те се вадят през есента. След като се изчистят и се измият се подлагат на сушене. Изсушената дрога трябва да се съхранява на сухи, тъмни и проветриви места. Листата също се събират с медицински цели, като това е добре да се случи през цъфтежа, докато екземплярите са още млади.