Едва ли има човек, който не познава лайката и не е пил ароматен чай, приготвен от билката. Латинското наименование на растението е Matricaria chamomilla и принадлежи към семейство сложноцветни (Asteraceae). Лайката е едногодишно тревисто растение с височина, достигаща до 50 см, стъблото е разклонено и последователни листа. Видът е разпространен в цяла Европа, Сибир, Далечния изток, Северна Америка и Австралия. У нас се среща в цялата страна покрай пътища и населени места. В много страни се култивира.
Действие и приложение. Лайката е едно от най-използваните лечебни растения у нас. Тя притежава противовъзпалително, антисептично, спазмолитично, ранозаздравяващо и седативно действие. Тя е една от най-използваните дроги както в народната, така и в съвременната медицина. Дрогата се прилага както вътрешно, така и външно под формата на извлек, получен на студено или като запарка.
Използва се при възпаления на храносмилателната система – лигавицата на устата (афти), венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити, язва на стомаха и дванадесетопръстника.
Лайката е незаменима при възпалителни състояния на дихателни пътища. Прилага се като се правят инхалации при грипни състояния, фарингити, ларингити и зачервено, болезнено гърло.
Освен ефект върху дихателната система, лайката е и чудесен седатив. Тя се прилага успешно при безсъние, нервност, напрежение, умствено натоварване, но и още при болезнена менструация.
Външно билката се използва за промивки при конюнктивити, хемороиди, трудно заздравяващи рани и екземи. Тя намалява локалното възпаление и ускорява процеса на оздравяване.
Лайката се използва и в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане на цвета на русите коси.
Химичен състав. Лайката съдържа от 0,3 до 1,5% етерично масло, горчивият сесквитерпенов лактон матрицин, флавоноиди – главно гликозиди на апигенина, лутеолина, кверцетина и др. Освен това тя е източник на кумарини, слузни вещества, органични киселини, витамин С, каротен и др.
Дрога. Използваемата част са цветните кошнички. Дрогата притежава силна характерна миризма и слабо горчив вкус. Недопустими примеси са някои близки по хабитус с лайката видове като полско подрумиче и кучешка лайка. При тях съцветното легло е плоско или леко изпъкнало.