Куркумата (лат. Curcuma longa) е от семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). Тя представлява многогодишно тревисто растение, познато още като златната подправка или шафрана на бедните, тъй като има същите свойства като далеч по-скъпата подправка.

 

Среща се предимно в Индия и Южен Китай. По тези земи растението е познато от древни времена и е част от храната и народната медицина на хората. Корените на куркумата има силно жълто оцветяване. Те се използват като естествен оцветител – Е100. По-често се сещаме за куркумата като за подправка отколкото за лечебно растение. Но, всъщност, тя има и силен терапевтичен ефект.


 

Действие и приложение. Куркумата е растение, което намира широко приложение. В индийската Аюрведа е известна като билка за укрепване и затопляне на цялото тяло. Използва се и локално при навяхвания, изгаряния, натъртвания, ухапване от насекомо и т.н.

 

Подобно на нейния близък роднина джинджифилът, куркумата има силно противовъзпалително действие. Тя се използва при възпалени синуси, отити и язви и други възпалителни състояния.


Куркумата стимулира жлъчната секреция и повишава моториката и секреторната дейност на стомаха.

 

Влиза в състава на лекарства, прилагани при чернодробни и жлъчни заболявания, а също и като апетитовъзбуждащо средство. Установено е и бактерио- и фунгистатично действие.


Счита се, че куркумата е силен антиоксидант, който не само неутрализира свободните радикали, но и стимулира тялото да синтезира собствени антиоксидантни ензими.

 

Куркумата подобрява дейността на мозъка. Има данни, че редовната употреба на куркума намалява риска от невродегенеративни заболявания като Алцхаймер.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа около 5% жълти багрила, известни с названието курумоиди. Главен компонент е куркумин, който придава ярко жълтият цвят на дрогата. Освен куркумин в растението се съдържат и много минерали (цинк, желязо, манган, кобалт селен) и витамини (вит. С, витамини от група В), етерични масла, флавоноиди и др.

 

Дрога. Използваемата част на растението е коренището. То е жълто оцветено, има силен специфичен аромат и парлив до леко горчив вкус. Корените на растението се вадят, когато листата пожълтеят.

 

Библиография:

Pharmacognosy, 1st Edition, Fundamentals, Applications and Strategies, Authors: Simone Badal McCreath Rupika Delgoda