Кукурякът (лат. Heleborus odorus) е многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae). Стъблото е изправено, високо 40 – 60 см, цветоносно. Видът е разпространен из храсталаци и поляни в предпланините и планините до 1500 м надморска височина. В западна и средна Европа дрогата се получава от видовете Helleborus niger и Helleborus viridis.

 

Действие и приложение. Дрогата притежава кардиотонично, диуретично и седативно действие. Буфадиенолидите на кукуряка действат подобно на строфановите. Те са с бързо действие и продължителен кардиотоничен ефект. Хелебринът има свойството да кумулира, поради което съществува риск от предозиране.


 

Дрогата, особено прясната, дразни лигавиците на дихателните пътища и очите като предизвиква кихане, кашляне и сълзене. Използва се рядко като кардиотонично средство. В народната медицина се прилага при различни други заболявания. Екстракт от корените на кукуряка се използва във ветеринарната практика.

 

Кукурякът е силно токсичен, поради това вече почти не се прилага в практиката за вътрешна употреба. Външно се употребява при косопад, пърхот, за укрепване и растеж на косата, при гнойни рани, гнойни пъпки по клепачите.

 

Кукурякът е много ценен като средство за борба с вредителите по растенията. За целта надземната част, а може и част от коренището, се варят. Когато отварата придобие кафеникав цвят, се оставя да изстине. Прецежда се и с нея се пръскат растенията против колорадски бръмбари, листни въшки и други насекоми.

 

Химичен състав. Първите изследвания са проведени с дрога, получена от вида Heleborus niger, от която е изолиран гликозидът хелебрин. Агликонът му хелебригенин е буфадиенолид. Захарната част е изградена от рамноза и глюкоза. Количеството му в дрогата достига 0,5%. В гликозидната смес се съдържа и вторичният гликозид на хелебрина дезглюкохелебрин. Тези гликозиди са доказани в Heleborus odorus. Кукурякът съдържа още сапонини, горчиви вещества, мазнини, етерични масла и др.

 

Дрога. Използваемата част на растението са корените и коренището. Коренището е цилиндрично, многоглавесто, дълго до 6 см, дебело до 12 мм. Както коренището, така и корените имат неприятна миризма и горчив вкус. Дрогата се събира през есента и се суши при температура до 50° С.