Конският кестен (лат. Aesculus hippocastanum) е дърво с конусовидна кора, на височина достига до 30. Той е от семейство Кестенови. У нас е установено само едно находище в Преславския балкан, където се среща диворастящ и то е защитено от Закона за биологичното разнообразие. Из цялата страна може да се срещне като декаративно дърво в паркове и градинки. Въпреки името си, конският кестен не се употребява като храна за коне, дори нещо повече, той е отровен за конете. Името си носи от древността, когато от него са правили лекарство, с което са лекували конете.

 

Действие и приложение. Научната литература изобилства от данни от експерименталното и клиничното изследване на конския кестен и на изолирани от него химично чисти биологично активни веществ


 

Ескулинът в състава на конския кестен повишава устойчивостта на капилярите (вследствие потискане активността на хиалуронидазата), устойчивостта на еритроцитите, стимулира антитромботичната активност на кръвния серум. Сапонинът есцин понижава вискозитета на кръвта и по този начин подпомага оттичането на венозната кръв.

 

Наблюдава се и силен противовъзпалителен ефект на есцина, който се използва за лечение на възпалителни процеси в тялото.

 

Танините в състава на растението представляват денатурирани протеини, които образуват защитен филм, притежават бактерицидни, стягащи и ранозаздравяващи свойства, които намират приложение за лечение на заболявания в устната кухина (афти, стоматити), изгаряния, рани, стомашно-чревни нарушения и отравяния с тежки метали и алкалоиди. Танините образуват неразтворими соли с тях и представляват антидот.

 

Флавоноидите (рутин) действат капиляроукрепващо, но също разтварят атеросклеротичните натрупвания, понижават кръвното налягане, забавят сърдечния ритъм, понижават вътреочното налягане, подобряват процеса на образуване на жлъчка, облекчават отоците и състоянията на алергия.

 

Химичен състав. Главна съставка на дрогата са тритерпеновите сапонини. Общата сапонинова смес е около 5% и се означава като есцин. В дрогата се съдържат още нишесте (около 50%), тлъсто масло, белтъчини, кумарини, флавоноиди, дъбилни вещества и др.

 

Дрога. Използва се кората на по-млади стъбла и клони, а също и семената. Кората се събира рано на пролет – през март, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се събират след разпукването на зелената им обвивка през септември – октомври.
 

Библиография:
Pharmacognosy, 1st Edition, Fundamentals, Applications and Strategies, Authors: Simone Badal McCreath Rupika Delgoda