Етноботаниката е клон на ботаниката, занимаващ се с изучаването на растения, използвани в народната медицина. В търсенето на нови лекарства и активни вещества, тя се базира на хилядолетния емпиричен опит – един много съобразителен и ефективен подход. Фундаменталната презумпция е, че след като дадено растение има определено целебно действие, то съдържа определени вещества, които обуславят това действие и които могат да бъдат изолирани и подробно изучени. Те могат да послужат или директно като активни вещества, или като изходни молекули, които могат да бъдат химично модифицирани, за да дадат вещества с определени свойства и активност. Работата в тази насока е дала и продължава да дава на човечеството огромен брой ценни лекарства, използвани за широк спектър от показания, вариращи от кашлица до тумори на вътрешните органи.

 
Броят на целебните растения е огромен, така че нека се съсредоточим само върху лекарствените продукти, получавани от растения. Ето някои от тях:
 

1.  Галантамин (Нивалин)

Ще започнем с него, защото освен, че е епохално откритие, то е и гордост на българската химия. Това е първият медикамент, показан за лечение на болестта на Алцхамйер или по-точно – забавянето на прогресията й, тъй като лечение в пълния смисъл на думата е все още невъзможно. Открит е за пръв път в блатното кокиче, което се е използвало в традиционната медицина на народите от Източна Европа. Промишленото му получаване е постигнато за пръв път в България от професор Пасков, което позволява детайлно изучаване на свойствата му и получаването на продукта Нивалин. Фармакологичните анализи показват, че галантаминът е инхибитор, т.е. блокер, на ензима ацетилхолинестераза, което го прави ефективен при лечението на мускулни парези, мускулна слабост, болестта на Алцехаймер и др. Широко използван е в целия свят, като САЩ е одобрен от FDA за лечението на болестта на Алцхаймер.
 

2.  Сърдечни гликозиди


Това е група съединения, усилващи сърдечните съкращения. Извличат се от различните видове дигиталис – напръстник, които се срещат из цяла Европа и Азия. Изолирането им става именно благодарение на етноботаниката, която се заинтересува от тях, тъй като още древните са използвали напръстника като диуретик и за сърдечна слабост. Днес те са изключително популярни. Естествените и химически модифицираните сърдечни гликозиди – дигоксин, метилдогкоксин, ланатилин и др. са приемани от огромен брой пациенти по света, включително и в България. Вече десетилетия наред те са първа линия лечение при сърдечна недостатъчност.
 

3.   Винка алкалоиди

Включват винкрисин, винбластин и винорелбин. Те са централен елемент от химиотерапията при Ходжкинов лимфом, остра лимфобластна левкемия, невробластом, тромбоцитопенични пурпури, рак на гърдата и недребноклетъчен рак на белия дроб. Изолирани са за пръв път от зимзелена – Vinca major, и други растения от семейство Тойнови. Това са съединения с много сложна химична структура, които се синтезират изключително трудно в лабораторни условия, поради което растенията са единствен източник на тези алкалоиди и до ден днешен.
 

4.  Резерпин

Получен е от видове от род Рауволфия, срещащи се в Индия и прилагани от над 1000 години в тамошната традиционна медицина. Това е особено забележителна молекула, притежаваща антипсихотични и антихипертензивни свойства. В Индия, растението, известно като сарпаганда, привлича вниманието на химиците и фармаколозите със силно изразените си успокоителни свойства. Започва търсенето на съединението или съединенията, отговорни за физиологичната му активност. Така, за радост и на хилядите българи, които го приемат за хипертония, е открит резерпинът. Днес той влиза в състава на голям брой антихипертензивни продукти, особено широко предписвани в България.
NEWS_MORE_BOX

5.   Беладона алкалоиди

Това е голяма група алкалоиди, срещащи се в беладоната, известна у нас като лудо биле, и сродните му растения от семейство Картофови. Растенията се срещат в Европа, Азия и Африка и имат отдавна известни на народната медицина физолиогични ефекти. От растенията се получават голям брой тропанови аклалоиди – атропин, скополамин и др., които се прилагат директно или след химични модификации за лечение на огромен брой състояния – колики, спазми на бронхите и кухите вътрешни органи, бъбречни и жлъчни камъни и още много други. Болшинството от българите са ги приемали поне веднъж.

Забележителното на атропина е, че е първото лекарство, успешно прилагано за лечение на болестта на Паркинсон. Още под формата на запарка от листата и корените от лудо биле е прилаган през 30-те години на миналия век в Италия от българския лечител Иван Раев, което е дало името на терапията – cura bulgara, българският лек. Също така, бронхоразширяващите свойства на алкалоидите са били причината в миналото листата на черния блян да се пушат при астма. Днес това е заменено от по-ефективни и съвременни терапии.
 

6.  Пилокарпин

Изолиран е от южноамериканския род храсти Pilocarpus. Днес се използва под формата на капки за очи от огромен брой пациенти с глаукома, включително и у нас.