Щитовидната жлеза е сред най-малките, но с най-комплексни функции органи на тялото ни. Тя секретира хормони, повлияващи почти всяка система на организма и оказващи пряко влияние и върху физическото, и върху психическото ни състояние. Поради различни причини активността на щитовидната жлеза може да се наруши – да се ускори или забави. В тези случаи се говори за хипер- или за хипофункция на щитовидната жлеза, съответно за хипер- и за хипотиреоидизъм.

 

И при двата типа нарушения на функциите на щитовидната жлеза може да се разчита на различни средства за нормализирането им. Преди да се премине към лекарствените такива, следва да се изпробват природните и по-безопасни средства. Изборът на билки, които оказват благоприятно влияние върху функциите на щитовидната жлеза, е голям.


 

Билки при хипотиреоидизъм

 

Сибирски женшен. Това е един от най-мощните енергизиращи и тонизиращи природни продукти. Отпадналостта и умората са сред основните последствия от отслабената функция на щитовидната жлеза, а женшенът успешно ги компенсира.

 

Джинджифил. Той е комплексен източник на цинк, калий и магнезий – три от ключовите за щитовидната жлеза микроелемента. В комплект те оказват мощно стимулиращо действие в случаите на отслабена функция на жлезата.

 

Коприва. Тя е идеалното природно средство за допълване на лечението при хипотиреоидизъм. Благоприятният й ефект се дължи на високото съдържание на йод – основен микроелемент, участващ в секрецията на хормоните на жлезата.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Билки при хипертиреоидизъм

 

Ехинацея. Най-популярна с имуностимулиращите си свойства, ехинацеята е ефикасно природно решение и в случаите на свръхактивна щитовидна жлеза. Ефектът идва от това, че билката е успешен имуномодулатор, а в голяма част от случаите причините за прекомерната активност на щитовидната жлеза са автоимунни.

 

Маточина. Билката с изключително приятен аромат на лимон помага за забавяне секрецията на тиреоидния хормон и облекчаване симптомите при повишена активност на щитовидната жлеза.

 

Посочените билки не крият риск от странични ефекти и действието им върху щитовидната жлеза е добре проучено. Те следва да се ползват като допълващо средство при лечение на проблеми с щитовидната жлеза или като алтернатива на лекарствените средства в случаите, когато състоянието на пациента не е тежко и не изисква спешни и сериозни мерки за повлияване активността на жлезата.