Хвойната (Juniperus communis) е вечнозелено дърво или храст от семейство Кипарисови (Cupressaceae). Разпространена е в умерения и студения пояс на Северното полукълбо. Предполага се, че съществува на земята от около 50 млн. години. Външният вид на хвойната наподобява кипарис. Тя вирее в суха пръст по равнини и гори в полугорски масиви и мочурища.

 

Хвойната може да се отглежда без усилия и в домашни условия. Фиданката се засажда в суха почва с южно изложение. Храстът започва да дава плодове след няколко години. Те са най-ценната част на растението.


 

Действие и приложение. Хвойната е източник на етерично масло. То се получава чрез дестилация с водни пари. Маслото представлява безцветна до слабожълтеникава течност с терпентинова миризма. Основни компоненти на маслото са бицикличните монотерпени, алфа-пинен, бета-пинен, камфен, туйен и др.

 

Плодовете на хвойната имат диуретично, антисептично, противовъзпалително, карминативно (газогонно), спазмолитично и седативно действие. Прилага се главно под формата на запарка или отвара като диуретично средство. Това действие се дължи на алкохола терпиненол. Дрогата и маслото на хвойната дразнят бъбречната тъкан, поради което не бива да се употребяват във високи дози, тъй като може да предизвикат увреждане на бъбреците. Предписват се главно при остри и хронични цистити, но са противопоказани при наличие на бъбречни възпаления.

 

Етеричното масло се използва за инхалации при заболяване на горните дихателни пътища, а външно за бани като нервноуспокояващо средство. Хвойната подобрява дейността на стомаха и червата като благоприятства храносмилането и засилват метаболизма Маслото се използва и като противоцелулитно средство за масаж.

 

Химичен състав. Хвойната съдържа до 2% етерично масло, около 10% смоли, 30% инвертна захар, дъбилни вещества, восък, гуми, пектини, органични киселини и др.

 

Дрога. Използваемата част на растението са женските шишарки, наричани още плодове. Те са със сферична форма с диаметър 6 – 8 мм, гладки синкаво-черни със сив восъчен налеп. Плодовете се събират предимно през лятото от юли до септември - октомври. Сушат се на открито, за предпочитане място на сянка, при добро проветряване. Дрогата притежава сладникаво горчив вкус и силна терпентинова миризма.