Много хора асоциират хмела с производството на бира. Той обаче е много повече от това. Хмелът има много полезни качества и се използва в народната медицина от векове.  Хмелът (лат. Humulus lupulus) е многогодишно увивно растение, разпространено в почти цяла Европа, Северна Америка и Азия. Среща се из храсталаци, край реки и влажни места.

 

В много страни, включително и у нас се култивира. Стеблото му достига до 6 метра, а цветовете му наподобяват шишарка, която при узряването си достига до 5см. Цъфти през месеците май до октомври.


 

Наред с лечебните му свойства, хмелът се е употребявал за производство на бира още от древни времена. Спори се дали за пръв път е бил използван от славяните или в Римската империя.

 

Действия и приложение. Хмелът има седативно, болкоуспокояващо и противоспастично действие. Доказан е и естрогенен ефект. Притежава още диуретично, противовъзпалително, апетитовъзбуждащо и подобряващо храносмилането действие.
Изсушените женски шишарки на растението се използват заради своя седативен ефект върху централната нервна система. Прилага се като успокоително при стрес и тревожност. Влиза в състава на много лекарства, прилагани при безсъние.

 

Известно е приложението на хмела като апетитовъзбуждащо средство. Много често се казва, че бирата отваря апетита. Това се дължи на съдържащите се в хмела фитохимикали хумулон и луполон. Те проявяват антибактериални свойства, но и стимулират производството на стомашен сок, подпомагайки храносмилането.

 

Хмелът има диуретични и антибактериални свойства, които го правят подходящ за лечение на бъбречни проблеми.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа 1-3% етерично масло, което се получава чрез дестилация с водна пара. Главни съставки са моно- и сесквитерпените мирцен, фарнезен и хумулен. От смолистите вещества на дрогата (около 50%) са изолирани много флуороглуцинови производни, между тях са хумулон и луполон. На тях се дължи седативното и апетитовъзбуждащото действие на дрогата. Съдържат се още полифенол, флавоноиди, тритерпени и др.

 

Дрога. Женските шипарки или strobuli Lupoli са използваемата част на растението. Те са осеяни с етерично-маслени жлези. Дрогата се събира през лятото, докато съцветията са още затворени, обикновено през август-септември. Шишарките се сушат на сянка. Изсушената дрога има жълто-зелен цвят, миризма и леко горчив вкус.