Хмелът (лат. Humulus lupulus) е многогодишно, увивно, тревисто растение) от семейство Конопови. Стъблото достига дължина 3— 6 м. Листата са срещуположни. Цъфти от май до август. Расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна докъм 1000 м надморска височина. Отглежда се и като културно растение в различните райони на страната. Близо 2600 стопанства в Европейския съюз отглеждат хмел. Той е основна суровина за производство на бира, която придава специфичния горчив вкус на напитката, а също така има и консервиращи свойства.

 

Още от древността хмелът се е използвал като лековита билка за лечение на паразити, заболявания на пикочната система, като болкоуспокояващо и като успокояващо средство.



Действие. Шишарките на хмела имат успокояващо, болкоуспокояващо и противоспастично действие. Влизат в състава на различни чайове с успокояващо действие. Притежават още диуретично и противовъзпалително действие, възбуждат апетита и подобряват храносмилането. Доказано е, че екстракти от шишарките на хмела имат естрогенен ефект (подобен на естрогенните хормони на яйчника). 

 

Приложение. Хмелът се употребява при нервна възбуда, безсъние, полова възбуда, климактерични нервни оплаквания. Проявява спазмолитично, диуретично и противовъзпалително действие. Хмелът се употребява още при възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища и за повишаване на апетита. Външно шишарките на хмела се прилагат под формата на лапи и компреси при кожни рани, при ревматични и подагрозни болки. Използват се още при ранно опадане на косата. 

 

Химичен състав. Жлезите съдържат 1—3% етерично масло. Най-високо е съдържанието на алифатния терпен мирцен и сесквитерпените фарнезен и хумулен. В състава на етеричното масло са установени над 100 съединения от най-различен тип. От смолистото вещество на дрогата са изолирани редица флороглуцинови производни, между които хумулон и лупулон със силно горчив вкус. На тези съединения се дължи седативното действие. Освен това в дрогата се съдържат и флавоноиди, между които халконът ксантохумол, както и производни на кверцетина и кемпферола. Установени са и тритерпени.

 

Хмелът не бива да се използва при хора със стенокардия и прекарани инфаркти и инсулти. Противопоказан е и при шофиране както и за бременни и кърмещи жени.


Дрога. За лечебни цели се използват шишарковидните съцветия (Strobili Lupuli) и жлезите (Glandulae lupuli, Lupulinum).
 

Референции:

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им