Камшикът (лат. Agrimonia eupatoria) е многогодишно тревисто растение от семейство Розоцветни (Rosaceae). Цъфти в жълти, малки цветчета, събрани в рехаво класовидно съцветие с дължина до 30 см. Родният ареал на разпространение на билката е установен в Европа, главно по Средиземноморието.

 

Открива се още в Югозападна Азия и Кавказ. Вирее на надморска височина до 1500 метра, у нас се среща по ливади, край пътища, по огради из цялата страна.


 

Действие и приложение. Едно от основните действия на камшика е адстрингентното (затягащо), а също и противовъзпалително действие. Комбинацията между адстрингентното действие и свойствата ѝ на горчив тоник правят билката изключително ценна. Това важи с особена сила за случаите, когато стягащото действие на агримонията е необходимо за подпомагане на храносмилателния тракт, защото агримонията добавя и своето тонизиращо действие върху храносмилателната и чернодробната секреция. Билката агримония може да бъде използвана за лекуване на диария и синдром на раздразнените черва. Тя се счита за специфична билка при детска диария, поради липсата на странични ефекти.

 

Стягащото действие на растението се дължи на съдържащите се в растението дъбилни вещества – галотанини, катехини, кверцетин. Освен при гастроентерити, придружени от диария, агримонията намира приложение и при проблеми с черния дроб и жлъчката.

 

Камшикът се използва широко като жлъчегонно средство при чернодробни заболявания, камъни в жлъчния мехур и др. Друго приложение на растението е при хемороиди. Успокоява възпалението и дискомфорта.

 

Установено е, че камшикът е особено полезен при ранен стадий на апендисит, колит и при проблеми с отделителната система. При болно гърло и ларингит може да се прави гаргара с отвара от камшик. Той има изявено противовъзпалително действие.

 

Химичен състав. Камшикът е източник на дъбилни вещества (около 5%), слузни вещества, етерично масло, флавоноиди, витамини C, K, никотинова киселина, горчиви вещества.

 

Дрога. За лечебни цели се използват облистените надземни части (herba Agrimoniae), събрани в период на цъфтеж. Надземната част на лечебната билка се отрязва на разстояние до 25 см от върха надолу, като се отстраняват дебелите стъбла. Прецъфтелите стръкове не се използват с лечебна цел.