Изсипливчето (лат. Herniaria glabra) е едно- до двугодишно или многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). Стъблата са полегнали, разклонени, дълги до 20 см. Листата са срещуположни, обратно яйцевидни, ланцетни или елиптични. Цветовете са почти приседнали, събрани в странични главести до класовидни съцветия в пазвите на листата по дължината на клонките. Цъфти от април до август. Видът се среща в цяла Европа, Югозападна и Централна Азия. У нас се среща по песъчливи, каменливи и тревисти места. Среща се в цялата страна до към 1500 м надморска височина.

 

Действие и приложение. Дрогата действа диуретично и спазмолитично. Използва се като успокояващо средство при спазми на гладката мускулатура. Тези основни въздействия се дължат на съдържанието на флавоноиди и сапонини и етерично масло. От листата е изолирано веществото умбелиферон и тритерпенови гликозиди, които лежат в основата на спазмолитичното действие на дрогата.


 

В българската народна медицина изсипливчето се използва като средство, стимулиращо диурезата, а също и като средство за отстраняване на болезнените спазми на гладката мускулатура. Най-честите показания за прилагане на изсипливчето са отоците, развиващи се при заболявания на бъбреците, а също така и асцит. Извлек от изсипливче се използва и при дискинезии на жлъчните пътища за улесняване изхвърлянето на песъчинки и малки камъчета. Има данни, че билката оказва добър ефект и при синдрома на раздразненото дебело черво (колон иритабиле).

 

В българската народна медицина изсипливчето се използва още при подагра, ревматизъм, туберкулоза, бронхиален катар, спазми на пикочния мехур и задържане на урина при пиелит, уретрит и гонорея. Външно се използва под формата на лапи при кожни обриви, рани, лишеи. Счукано прясно растение се използва за компреси при ухапване от насекоми за успокояване на раздразнението и зачервяването на кожата.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа тритерпенови сапонини, флавонолови гликозиди, танини, около 0,6% етерично масало, алкалоиди и др.

 

Дрога. С лечебни цели се използват надземните части на растението. Тези части се събират във фазата на активен цъфтеж, предимно от юни до август. При брането стръковете трябва да се режат, а не да се изскубват с корените. Още тогава стръковете се почистват от пръст и пясък. Брането трябва да с тава в сухо и слънчево време. Събраният материал се суши в проветриви затворени помещения. От 5 кг свежи стръкове се получават 1 кг сухи.