Исопът (лат. Hyssopus officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Стъблото му достига височина до 60 см. У нас се среща по варовити терени в Югозападна България и Белоградчишко. Извън България растението се среща в Средиземноморието, Балканският полуостров, Азия и Северна Америка. Исопът е доста толерантен към условията на средата като предпочита почви със средна до ниска влажност. Студоустойчив е. Името му идва от гръцката дума „hyssopos”, което означава свещена билка. Употребата на исоп е записана в Библията. Използвал се е за очистване на душата от грехове. В древни времена той се е използвал за отстраняване на сърбеж при лечение на паразити.

 

Действие и приложение. Билката има диафоретично - увеличава изхвърлянето на течности от тялото, карминативно, седативно, отхрачващо и противовъзпалително действие. Прилага се под форма на запарка при кашлица, хроничен бронхит, бронхиална астма. Използва се и при хронични възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диспепсия, запек и др. Външно може да се използва за промивки на рани, плакнене на устната кухина при поява на афти.


 

Исопът предотвратява развитието на инфекции след нараняване на кожата. Благодарение на антисептичните си свойства, билката е ефективен дезинфектант и се е прилагал за промивка на рани. Исопът подпомага заздравяването на прорезни рани и ухапвания от насекоми. Има доказан ефект и при лечение на акне. Антибактериалните свойства на растението се проявяват най-пълно при плитки рани и гъбични инфекции.

 

Исопът от древността се прилага успешно при ревматизъм и третиране на синини. Листата на растението се налагат върху кожата, където те проявяват противовъзпалителните си свойства.


Билката се използва за лечение на стомашни проблеми и за облекчаване на някои симптоми като лошо храносмилане, подут стомах, чревни спазми и колики. Редовната употреба на чай от исоп подпомага храносмилането. Счита се, че исопът подпомага дейността на черния дроб и жлъчния мехур.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа около 1% етерично масло, смоли, танини от лабиатен тип, флавоноиди, фитостероли, захари и др. Главни компоненти на етеричното масло са бицикличният кетон пинокамфон (около 50%), алфа-пинен, бета-пинен и др.

 

Дрога. Използваема е цялата надземна част на растението. Събира се по време на активен цъфтеж – през юли и август. Дрогата се суши на сянка в проветриви помещения и притежава приятна миризма.