В исландския лишей (лат. Cetraria islandica ) са обединени два растителни организма — гъба и водорасло, които се намират в симбиоза (съжителство). Талусът (ботанически термин, с който се означава едноклетъчно, многоклетъчно или недиференцирано на клетки (многоядерно) тяло на водорасли, гъби, лишеи) му е плосък, неправилно вилужно разклонен, понякога с тръбовидни завити дялове. Горната повърхност е кафявозелена, а долната - сивобелезникава. Ръбът на разклоненията има дребни зъбчета, характерни за този вид. По повърхността на талуса се намират плоски, овални, наподобяващи щит спороносни плодни тела.
Исландският лишей се среща из гористите и скалистите области на по-високите планини у нас.
Действие и приложение. Исландският лишей упражнява покривно, защитно и смекчаващо действие върху лигавицата на дихателните пътища и стомашно-чревния канал. Използва се за успокояване на кашлицата при катари на горните дихателни пътища, при бронхит, бронхиална астма, коклюш, туберкулозна кашлица. Използва се широко в народната медицина още за възбуждане на апетита и за лекуване на редица стомашно-чревни заболявания като гастрит, ентероколит, атония на стомаха, язва на стомаха и дванадесетопръстника, диария, хроничен запек и др.
Първоначално е разпространено мнението, че съдържащите се в исландския лишей лихенин и изолихенин имат висока хранителна стойност. Изследвания, направени в по-късен етап отхвърлят това мнение, затова използването на исландския лишей като ценно хранително средство е необосновано, посочват руски учени в края на шейсетте години. Препоръчването му при изтощени лица има смисъл само с оглед на неговото апетитовъзбуждащо действие, дължащо се на съдържалите се исландския лишей горчиви вещества.
В народната медицина исландският лишей се използва при коклюш и туберкулоза.
Начин на употреба. Една супена лъжица счукана дрога се запарва с 250 см3 вода и се вари 5 мин. След изстиване се прецежда и се пие по 1-2 супени лъжици 4-6 пъти дневно, за предпочитане преди ядене.
Химичен състав. Съдържа 50-60% полизахаридно вещество, което се състои от лихенин, разтворим в гореща вода, и изолихенин, който се разтваря в студена вода. Високото съдържание на полизахариди прави исландския лишей една от най-добрите слузни дроги. Горчивият вкус на дрогата се дължи на фураропротоцетраровата киселина (до 3%), а увеличаващото резорбцията действие - на протолихестериновата киселина (1,5%). В състава на дрогата влиза и усниновата киселина, която има антибиотично действие.
Дрога. С медицински цели се използва талусът на растението, събран в сухо време.
Референции:
Pharmacognosy: Fundamentals, Applications and Strategies 1st Edition
Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
