Игликата, както повечето билки, се среща в различни видове. Същинската иглика (Primula officinalis) се намира предимно по хълмовете, подножията на планините и планинските пасбища.

Високата иглика (Primula elatior) е широко разпространена. Тя расте по повечето ливади, под храстите и покрай пътищата. За разлика от същинската иглика ухае по-слабо.

Следващият вид е аурикулата (Primula aurikula), нарича се още „жълта лаванда“. Тя е защитено алпийско растение и не бива да се събира.

Игликата, в комбинация с цветове от лавандула, жълт кантарион и някои други билки, е много ефикасна против безсъние. За разлика от медикаментите, които вредят на нервната система, чаят от тези билки отстранява вредните им странични ефекти.

NEWS_MORE_BOX

 


Освен на нервите, игликата помага и за успокояване на сърцето. Билката има и свойството да прочиства кръвта. Благодарение на нея се изхвърлят отровни вещества, които водят до развитието на ревматични заболявания и подагра.

Чаят от иглика има благоприятно действие при мигрена и главоболие на нервна почва. Възпаленията на сърдечния мускул също се повлияват добре. Чаят от иглика действа чудесно и при хората, склонни към сърдечен удар.

От сварените корени, смесени с мед, се получава чай, който е благоприятен за бъбреците. Той спомага и за изхвърлянето на камъни от пикочния мехур.

Билката често се използва и при терапия на грип и астма.