Иглика (лат. Primula veris) е многогодишно тревисто растение от семейство Игликови (Primulaceae). Стъблото е безлистно, цветоносно, високо до 15 – 20 см, а листата са събрани в приосновна розетка. Растението е разпространено в Европа и Азия. У нас се среща из гори, храсталаци и горски поляни. Освен сред най-рано цъфтящите пролетни цветя, игликата се нарежда и сред най-полезните билки.

 

Действие и приложение. Игликата има силно изразено отхрачващо действие, което се дължи на сапонините в нея. Тя влиза в състава на много сиропи и други лекарствени форми, прилагани за кашлица. Билката се употребява и под формата на запарка или отвара в комбинация с други лекарствени средства, като експекторанс при катари на горните дихателни пътища, бронхити и др.


 

Сапонините възбуждат окончанията на сетивните нерви в стомашната лигавица. Възбуждането достига до ядрата на блуждаещите нерви и рефлекторно чрез същите нерви се получава засилване на бронхиалната секреция и секретогенно действие. В по-високи дози сапонините могат да предизвикат повръщане и диария. Има данни също така и за диуретично и потогонно действие.


Естерите на салициловата киселина в състава на игликата действат противовъзпалително и обезболяващо, поради което дрогата може да се използва при ревматизъм.

 

Наличието на почти 6% витамин С в сухите листа прави дрогата една от най-богатите на витамин С у нас. Лечебната иглика се прилага в народната медицина при редица други състояния като:
 

Акне и други кожни проблеми. Тя намалява възпалението, придава на кожата гладък и свеж вид. Игликата притежава силно почистващо действие и предотвратява запушването на порите.

 

Мигрена. Една от вероятните причини за мигренозните пристъпи е спазъм на определени кръвоносни съдове в мозъка. Мощното спазмолитично действие на лечебната иглика допринася за облекчаване на острите и хронични мигренозни пристъпи.

 

Безсъние. Игликата се съчетава добре с валериана, което е една от най-използваните билки при безсъние.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа до 10% тритерпенови сапонини, фенолни гликозиди, флавоноиди, дъбилни вещества, етерично масло, витамин С.

 

Дрога. Използваемата част са корените. Те се събират през есента и се подлага на бързо сушене при температура 45-50 градуса. Сухата дрога е без миризма, но при заливане с гореща вода се усеща лека, подобна на анасон миризма.