Ясенът е растение от семейство Маслинови (Oleaceae). Известни са над 70 вида ясен, но у нас се срещат само 4. Най-разпространен е планинският ясен. Той е широколистно дърво. На височина може да достигне 40 м, живее до 250 години. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести. Горната страна на листчетата е тъмнозелена, отдолу са по-светли с ръждиви власинки по ъглите. Съцветията са метличести с многобройни цветове, разположени на върха на клонките. Цъфти през месеците април и май. През есента преди да опадат листата стават червени.

 

Действие и приложение. Още от древни времена, ясенът се използват като лечебно растение. Смятало се е, че може да лекува всякакви заболявания, от затлъстяване до проказа. Дървото се е използвало за лечение на жълтеница, камъни в бъбреците и пикочния мехур, метеоризъм (подуване на стомаха), брадавици и т.н.


 

За ясена се знае, че има диуретично и противоревматично действие. В народната медицина листата на дървото се използват при подагра и ревматизъм, радкикулит, шипове, глисти и т.н. Счита се, че отварата от кората помага при заболявания на черния дроб, а също и при ревматоиден артрит. Външно се правят лапи при рани и екземи, използва се и за жабуркане при възпалени и зачервени венци. Кората на ясенът се използват и като средство за тонизиране след боледуване и апетитовъзбуждащо.

 

Листата имат диуретично и потогонно действие. За отварата с ясен и бяло вино се носела славата, че разтваря камъни в жлъчката и лекува жълтеница. Днес чаят от листата на ясен се приема в Европа като очистително средство и срещу ревматизъм, артрит, подагра и воднянка.

 

Химичен състав. Кората на ясенът съдържа гликозида фраксин и продукта на неговото разграждане фраксетин и дъбилни вещевства. Листата съдържат кверцетин, манит, инозит, етерично масло, калциев малат, танини, витамин С и др. вещества.

 

Дрога. Като лечебно средство се използват кората и листата на ясена. Кората се събира рано на пролет. Когато започне сокодвижението на дървото. Върху младите клонки на дървото се правят с остър ножа пръстеновидни нарези на разстояние 30 до 50 см един от друг, след което още няколко надлъжни нареза. По този начин кората се обелва по-лесно. Обелената кора се прочиства от лишеи, мъхове или отпадъци и се суши на слънце или в сухи проветриви помещения като се разстила на тънък слой.