Градинският чай (Slavia officinalis) е разклонен полухраст с височина до 1 метър, от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Диворастящ, видът се среща по Средиземноморието, а у нас по-рядко, в по-топлите части. Отглежда се като декоративно и лечебно растение. Въпреки че расте по топли места, салвията е издръжлива на зимните студове и за това често се отглежда и на много други места по целия свет.

 

Действие и приложение. Комплексният химичен състав и естеството на активните съставки, които съдържа, придават на градинския чай холеретично (стимулират образуването и отделянето на жлъчка), газогонно, естрогенно и антисептично действие. Етеричното масло в дрогата проявява противовъзпалително и противокашлично действие. Дрогата се използва под формата на запарка при болезнено гърло, ларингит, трахеобронхит и кашлица от различен произход.


 

В народната медицина градинският чай се използва при камъни в бъбреците и други бъбречни заболявания и ревматизъм, поради противовъзпалителния му ефект. Отварата от надземната част се прилага като средство, което подобрява храносмилането и засилва апетита.

 

Някои видове салвия като например Salvia divinorum имат наркотично действие и не бива да се прекалява с консумацията им. Този вид салвия е силен халюциноген, макар че действието му е кратко. Salvia divinorum се приема чрез дъвчене, пушене или като тинктура. Крайният резултат е приповдигнато настроение и еуфория.

 

Етеричното масло от салвия се получава чрез дестилация с водни пари. Основни компоненти на маслото са алфа и бета-туйон (около 50% от състава). Други главни компоненти са камфора, борнеол, борнилацетат. Маслото съдържа също тимол и карвакрол. Съставът на маслото силно зависи от географските райони, в които се отглежда растението. Маслото в по-големи дози е токсично поради съдържащия се туйон.

 

Химичен състав. Цялото растение съдържа етерично масло, което в листата достига до 2,5%. Съдържат се също до 8% танини от лабиатен тип, флавони, тритерпени и олеанолова киселина, витамини В и С и др.

 

Дрога. Използваемата част на растението са предимно листата. Дрогата притежава силна, приятна миризма и горчиво-стипчив вкус. Листата се събират 2-3 пъти през лятото – в началото и в края на цъфтежа.

 

Библиография:
Pharmacognosy, 1st Edition, Fundamentals, Applications and Strategies, Authors: Simone Badal McCreath Rupika Delgoda