Глогът (лат. Crataegus monogyna) е дърво или храст от семейство Розови (Rosaceae). На височина достига до 5 метра. Листата са последователни, цветовете бели, събрани в щитовидни съцветия. Плодът е червен, месест с една костилка. Видът се среща в горите до 1500 м надморска височина.

 

Действие и приложение. Основните свойства на растението са кардиотонично, съдоразширяващо и понижаващо кръвното налягане. Кардиотоничното действие се изразява в засилване на сърдечните съкращения, увеличаване на коронарния дебит, намаляване на възбудимостта, увеличаване на достъпа на кислород до миокарда и т.н. Съдоразширяващото действие е характерно както за периферните съдове, така и за съдовете на сърцето и мозъка.


 

Дрогата действа общоуспокояващо на централната нервна система и понижава холестероловото съдържание в кръвта. Дрогата се прилага под форма на запарка и тинктура като кардиотонично средство, при сърдечни неврози, гръдна жаба, нервна възбуда, хипертония и др. У нас могат да се намерят много лекарства, съдържащи глог, които се използват за лечение на неврози, хипертония и коронарна болест.

 

Много изследвания сочат, че глогът допринася за намаляване на лошия холестерол в кръвта – високият LDL-холестерол и триглицеридите. Освен това понижава отлагането на мастни плаки по артериалните стени и натрупването на холестерол в черния дроб. Този ефект на плодовете му конкретно, се дължи на стимулирането на жлъчката и отделянето на повече жлъчен сок и въздействието му върху рецепторите за липидите с ниска плътност.

 

Глогът се прилага и при някои проблеми с храносмилателната система за подобряване на храносмилането, при болка в стомаха, диария, чревни инфекции. В народната медицина се използва и при мускулни спазми, менструални болки, за стимулиране отделянето на урина и за успокоение при умерена тревожност в комбинация с магнезий.

 

Химичен състав. В дрогата се съдържат предимно флавоноидни вещества, които са главните носители на фармакологичното действивие. Изолирани са и са идентифицирани над 15 флавоноидни съединения, по-важни от които са: хиперозид, кверцитрин, витексин, рутин и др. Доказани са и още: фенолни съединения, тритерпенови киселини и др.

 

Дрога. Използваемата част са цветовете и листата. Миризмата е лека, своеобразна, а вкусът е слузесто – горчив.